Удроу Уилсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За американския физик, вижте Робърт Удроу Уилсън.

Удроу Уилсън

Ред:

28-и президент на САЩ

Вицепрезидент:

Томас Маршъл

Срок на
мандата:

4 март 1913 – 4 март 1921

Предшестван от:

Уилям Тафт

Сменен от:

Уорън Хардинг

Дата
на раждане:

28 декември, 1856

Място
на раждане:

Стаунтънт , Вирджиния

Дата
на смъртта:

3 февруари 1924

Място
на смъртта:

Вашингтон

Първа дама:

Елен Луис Уилсън ; Едит Болинг Уилсън

Политическа
партия:

Демократическа

Удроу Уилсън (Woodrow Wilson) (28 декември, 1856– 3 февруари 1924), е двадесет и осмият (1913 – 1921) президент на САЩ. Преди да заеме поста се е занимавал с наука, бил е президент на Университета в Принстън и губернатор на Ню Джърси (1911– 1913). Той е вторият демократ , който служи два последователни мандата в белия дом , първият е Ендрю Джаксън, като мандата му се свързва с влизането на страната в Първата световна война.

Съдържание

1 Ранни години, образование, семейство
- 1.1 Семейството
2 Политически изследвания и академична кариера
3 Политическа кариера
4 Президентство
5 Външни източници

[редактиране] Ранни години, образование, семейство

Томас Удроу Уилсън е роден в Стаунтънт , Вирджиния прз 1856 г. в семействот на преподобния Джоузеф Ръгълс Уилсън и Джанет Удроу и така става първият президент от този щат. Неговите предшественици са от шотландско– ирландски произход. Улисън израства в Огъста, Джорджия и винаги е твърдял, че най – ранните му спомени са , когато е чул че Ейбрахам Линкълн е избран и че почва война. Бащата и майката на Уилсън, произхождат от Охайо , но подкрепят Юга по време на Гражданската война. Те използват църквата си за място , където да оказват първа помощ на ранени войници на Конфедерацията и насърчават сина си да наблюдава прекарването на окования Джеферсън Дейвис от победните войски на Съюза. Уилсън завинаги ще запомни „ Момента , когато стоях до генерал Лий и гледах неговото лице”

Въпреки, че е страдал от дислексия, Уилсън сам изучава стенография, за да превъзмогне недостатъка си, с дисциплина и отдаденост той съумява да получи академично образование , но никога не успява да преодолее дислексията си до край. Уилсън учи в Дейвидсън Колидж, а след това се премества в Пристънския Университет, който завършва през 1879 година. След това изучава право в университета на Вирджиния за една година. След завършването и публикуването на дисертацията му ”Конгресът като правителство” през 1886 г. той получава докторска степен от Университета Джон Хопкинс и така става единствения американски президент до момента, който има докторска степен.

[редактиране] Семейството

Уилсън среща за първи път Елън Аксън в презвитерианската църква, тя е била дъщеря на презвитериански свещеник. Той й предлага и те се женят на 24 юни 1885 г. в Савана, Джорджия. Имат три деца.

[редактиране] Политически изследвания и академична кариера

Уилсън влиза в съзнателна възраст десетилетия след Гражданската война , когато Конгресът има водеща роля – „същността на цялата политика, сега се определя от конгреса”– и корупцията процъфтява. Уилсън избира да изследва не място на индивида в политическата структура, а конституционната рамка на американското общество.

Под влиянието на Уолтър Бейгхот, Уилсън смята американската конституция за остаряла, неудобна и толерираща корупцията. Преди да дойдат енергичните президенти в началото на 20 век, Уилсън дори смята, че парламентарната система е по – добра за обществото. Той почва ”Конгресът като правителство”, най – известният му политически труд, за да докаже тезата си за нужда от парламентарно управление, но е впечатлен от Гроувър Кливланд и ”Конгресът като правителство” се превръща в критично описание на американската система. Самият Уилсън казва "Аз посочвам фактите и давам диагнозата , не предписвам лечението”

Уилсън смята, че сложната американската политическа система „от проверки и балансираност” е причината за неуспехите в управлението. Той казва, че разделянето на властите прави невъзможно за гласоподавателите да разберат , кой е отговорен за неуредиците. Ако правителството управлява лошо, Уилсън пита:

” … как учителят т.е. нацията, да знае кое момче се нуждае от наказание? … Силата и стриктното търсене на отговорност са в основата на доброто управление. … Очевидно има големи пропуски в нашата федерална система , която разделя властта на части и бърка отговорността като такава. Основната цел на Конвента от 1787 , очевидно е била да извърши тази тежка грешка. „Научната теория” за проверки и балансираност е последователно обяснение на създателите на конституцията за това какво са се опитали да направят; проверките и балансираност са се доказали като зловредни точно толкова добре колкото и успешно са били наложени. .. (Създателите) трябва да признаят, че първият плод от разделението на властта е, че тя става безотговорна.”

Най – голямата част от ”Конгресът като правителство” е посветена на Камарата на представителите на САЩ , в която Уилсън изразява ясно своето презрение от съществуващата система от комитети. Той я счита за фундаментално не демократична, защото председателите на комитетите, които се избират по старшинство, не се отговарят пред никого , освен пред техните избиратели, а определят цялата национална политика. Освен като недемократична Уилсън смята,че системата от комитети създава корупция:

„избирателят чувства, че неговото недоверие в Конгреса е оправдано , защото чува за властта на корумпираните лобисти да оформят законите така, че да им служат на техния интерес. Чува за огромните субсидии, които се обещават и предоставят … за отчуждаването на земи в полза на безчестни бизнесмени. Той с право стига до заключението, че тези зли свойства са вродени в самата природа на Конгреса; не може да има съмнение, че изключителната власт на лобистта произтича в голямата си част, ако не и изцяло, от умението, с което ползва системата от комитети”

По времето , когато Уилсън завършва ”Конгресът като правителство” вече Гроувър Кливланд е президент и неговите действия възстановяват вярата на Уилсън в системата. Когато става президент, той вече е бил свидетел на енергичните управления на Теодор Рузвелт и Уилям Маккинли и това го кара да изостави идеите си парламентарно управление на местна почва. В последния си научен труд ”Конституционното управление на Съединете Щати” от 1908 г. той пише ”президентската власт е толкова голяма и влиятелна, колкото е човекът , който я упражнява” . По време на своето президентство Уилсън има идеята президентът да е и партийния лидер , подобно на Великобритания, но тя така и не се осъществява.

Уилсън е преподавател в Брайн Мауър Колидж и Уизлейн Юнивърсити преди да се присъедини към Принстън като професор по юриспруденция и политическа икономия през 1890 г. Популярен учител и уважаван учен Уилсън произнася знаменита реч, в която очертава своята визия за ролята на университетите в демократичните държави , като институции от по – висш порядък, които трябва да осветяват смисъла от всеки урок , който идва от миналото.

На 9 юни 1902 г. Уилсън единодушно е избран за президент на Принстънския университет, като в своята реч по встъпване в длъжност той развива своите идеи по начин , който да задоволи както популистката част от аудиторията , така и аристократите в нея. Започва акция за събиране на дарения с цел да се подкрепи университетската корпорация. Указаният за учебния план, които той изготвя по време на своето президентство се оказват едни от най – важните подобрения във висшето образование за времето си.

[редактиране] Политическа кариера

Уилсън е президент на Американската асоциация за политически науки от 1910 до 1911 г. Въпреки, че публикува научни коментари за актуалните политически проблеми той придобива национална известност и започва да обмисля политическа кариера. През 1910 година получава , без да е поискал, предложение да стане губернатор на Ню Джърси, което той с радост приема.

[редактиране] Президентство

В президентските избори през 1912 г. Демократическата партия номинира Уилсън въпреки, че повечето са очаквали кандидат ще бъде Чамп Клрак. Скандалът между Теодор Рузвелт и Уилям Тафт разделя Републиканската партия , като се кандидатират по отделно и това дава възможност на Уилсън да спечели.

Един ден преди церемонията за встъпване в длъжност на Уилсън, членовете на Конгресния Съюз , по – късно известен като Националната партия на жените, организира демонстрация в подкрепа на избирателните права, само с целта да отклонят вниманието от церемонията. Говори се, че когато Уилсън пристига намира града без приветстващи тълпи, защото хората са на Прнсилвания Авеню , за да гледат парада.

Уилсън има успех още в началото на мандата си с прилагането на обещанията си за „Нови свободи” – променя антитръстовото законодателство, ревизира митата и реформира банковата и паричната политика, при него се създава системата на Федералния резерв и Федералната комисия за търговия.

Избирателното право е един от наболелите проблеми, които Уилсън среща по време на президентството си. Преди да се обяви в подкрепа на правото на жените да гласуват , група активистки, наричащи себе си „Мълчаливите часовои” започват протести пред Белия дом като носят надписи като „Господин президент какво Вие ще направите, за да могат жените да гласуват”. На местна почва опитите му за реформи често се сблъскват със силна опозиция , но често пъти и успяват.

Отношението на Уилсън към проблемите на расата се считат за най – голямата слабост на неговото управление , мнозина го считат отговорен за започването на „най – лошия период на расизъм в американската история”. Неговата администрация, за първи път след започналия от Ейбрахам Линкълн процес на десегрегация, въвежда принципа на сегрегацията , като изискване е при постъпването на работа въз основа на фотографската снимка да се определя расата на кандидата за длъжността. Уилсън се отнася с подозрение към наричаните от него „американци с тиренца” (англо– американси; ирландо– американци). „Всеки човек, който носи тире , все едно носи книжал, който е готов да за забие във жизнените органи на тази Република когато реши, че е готов.”

Книгата на Уилсън „История на американския народ” е цитирана многократно в известния расистки филм „Раждането на нацията”, които прославя Ку Клукс Клан като противовес на воденето от Републиканската партия Възстановяване. Филмът е базиран на трилогията на съученика на Уилсън , Томас Диксън, който твърди, че целта му е да ”революционизира отношението на северняците , чрез представянето на историята , по начин , който ще превърне всеки добър човек от публиката в истински демократ” Уилсън гледа филма в специална прожекция в Белия дом и режисьорът Дейвид Уорън Грифит съобщава на пресата, че президента е възкликнал „ Това е все едно да пишеш историята със светлина и единственото ми съжаление, че тя е ужасна истина” Изявлението е разпространено бързо и бързо предизвиква противоречия. В последващата кореспонденция с Грифит, президентът ентусиазирано обсъжда създаването на филма, без никога да поставя под съмнение точността на цитата. Като се има пред вид, че филмът е изключително силно насочен в подкрепата на Демократическата партия , а са известни и възгледите на Уилсън на расата , не би било грешно да се твърди, че тази реплика е подкрепа за Клана. Уилсън се опитва да остане настрана от скандала, но най – накрая на 30 април , Уилсън излиза с декларация, в която отказва да се извини. Поддръжката от страна на президента за историческите факти в продукцията допринася до голяма степен за популярността на филма. Той се оказва една от причините Ку Клукс Клан да получи национална известност, като до момента е бил по – скоро в спящо състояние.

През последната година на първия си мандат Уилсън вече има впечатляваща поредица от постижения, като голяма част от програмата си заимства от тази на Теодор Рузвелт , която представя по време на предизборната си кампания от 1912 г. Уилсън подписва Закона за федералния заем , който намалява лихвата по кредитите за фермерите. Фермерите го наричат Магна харта на земеделското кредитиране. Уилсън активно настоява за приемането на Закона Кийтинг – Оуен за забрана на детския труд и за закон за създаване на система за трудови обезщетения. Приет е и Закона Адамсън, който повишава надниците и подобрява условията на труд за железопътните работници. В очакване на предстоящата война разширява армията и флота , като за това събира средства от нов данък върху сградите и повишаване на данъка върху печалбата.

С малко, но Уилсън печели изборите през 1916 година , като взима гласовете на избирателите, които на предишните избори са гласували за Рузвелт.

Уилсън прекарва периода от 1913 до началото на 1917 година в опити да държи САЩ встрани от войната в Европа. Той предлага да бъде посредник, но нито Съюзниците , нито Антанта приемат това на сериозно. Когато Германия възстановява производството на забранени подводници и прави несръчен опит да привлече Мексико на своя страна , Уилсън вкарва САЩ в Световната война като „асоцииран воюващ”.

Президентът прокарва през Конгреса Закона за шпионажа и Закона за противодържавната дейност в опита си да окаже натиск върху социалистите, анти– британските сили и всички привърженици противника. Създаден е Комитетът за обществена информация, който напълва страната с анти–германска пропаганда и нарежда акции срещу ляво ориентираните политици. Уилсън нарежда лидера на социалистите и президентски кандидат Южени Дебс да бъде арестуван поради анти военни изказвания, в които свързва влизането в Първата световна война с икономически интереси на големия бизнес. Уилсън подкрепя и частната организация Американската лига за защита, която става известна с нарушаването на гражданските права.

Между 1914 г. до началото на 1917 г. САЩ навлиза многократно в Латинска Америка и преди всичко в Мексико, Хаити, Куба и Панама. Администрацията поддържа войски в Никарагуа , които „спомагат” за избиране на президента на страната и за налагането на определени договорни задължения . Американските войски в Хаити са използвани от Уилсън за осигуряването на избирането на посочено от него лице за президент. След като Хаити отказва да обяви война на Германия Уилсън разпуска хаитианското правителство и назначава ново, приема по – малко демократична конституция чрез манипулиран референдум. През 1919 г. хаитяните въстават и резултатът е 3000 убити.

Между 1917 г. и 1920 г САЩ подържат страната на белите в Руската гражданска война, първоначално подкрепата е парична, а по – късно се стига до морска блокада и наличие на сухопътни сили при Мурманск , Архангелск и Владивосток.

[редактиране] Първата световна война

Външната политика на Уилсън се сблъсква с най – големите предизвикателства от времето на Линкълн насам. Решението дали да включи САЩ във войната тества до краен предел лидерските му качества.

Той държи страната неутрална през първите години на Първата световна война, което е и причината за неговото преизбиране през 1916 година. Въпреки това растящият натиск върху Америка да влезе във войната довежда до декларацията от 6 април 1917 г. за обявяване на война на Германия, а на 7 декември и на Австро-Унгария.

След края на войната Уилсън работи със смесен успех за осигуряване на независимост на завладените държави и за постигане на справедлив мир. На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за „четиринадесетте точки”, в която предлага създаването на Обществото на народите, организация, която ще се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации.

[редактиране] Годините след войната

Уилсън се надява, че предложените „четиринадесет точки” означават край на войната и постигане на справедлив мир. Той отплува за Версай на 4 декември 1918 г. , за да участва в Парижката мирна конференция (което го прави първият американски президент посетил Европа по време на мандата си) , където работи неуморно за представяне на своя план. В опита си да спечели на своя страна Франция, той предлага създаването на Обществото да се включи в текста на Версайския договор , но по – голямата част от другите четиринадесет точки отпадат.

За своите опити за постигане на мир Уилсън е удостоен през 1920 г. с Нобелова награда за мир. Получаването на наградата е примесено с горчивина, защото той не успява да убеди противниците си в Конгреса и особено Хенри Лодж да дадат съгласието си САЩ да влезе в Обществото на народите. Членството на страната според Уилсън ще е гаранция за установяването на продължителен мир. Споразуменията от Версай водят до икономическото унищожение на Германия, което от своя страна се смята, че е причина за намаление на потребителското търсене и създава условя за започване на Голямата депресия.

[редактиране] Неправоспособност

На 25 септември 1919 г. Уилсън претърпява не особено силен удар , който остава незабелязан от обществото. Една седмица по – късни на 2 октомври Уилсън има втори, значително по– сериозен, удар , който довежда до почти пълна загуба на способностите му. Въпреки, че размерът на последиците от ударите е държан в тайна и след смъртта му от обществото, Уилсън е държан до края на мандата му настрани от вицепрезидента , от членовете на кабинета, от посетителите от Конгреса.

За времето , когато е неправоспособен жена му , Едит Болинг Гат Уилсън, се превръща в негов секретар и пазач, като тя решава кои въпроси да се отесат до неговото внимание и кои да се решават само от членовете на кабинета. До този момент това е на – сериозния случай на президентска невъзможност за изпълнение на задълженията и е основен пример за това , защо е толкова важно приемането на 25– тата поправка към Конституцията. Тя предвижда, вицепрезидента да поеме функциите на „изпълняващ длъжността президент” по време, когато избраният президент няма възможност да упражнява функциите си, тя е ратифицирана през 1967 г.

През 1921 година Уилсън и жена му напускат Белия дом и се оттеглят в къща във Вашингтон на Ембаси роу. Уилсън умира там на 3 февруари 1924 г. , съпругата му прекарва още 37 години в същата къща и умира на 28 декември 1961 г.