Ханс Кристиан Андерсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За литературната награда вижте Ханс Кристиан Андерсен (награда).

Ханс Кристиан Андерсен датски писател

Роден:	2 април 1805 Одензе, Дания
Починал:	4 август 1875 Копенхаген, Дания

Ханс Кристиан Андерсен (на датски Hans Christian Andersen) е датски писател и поет, известен най-вече със своите приказки.

[редактиране] Ранни години

Родният дом на Андерсен

Ханс Кристиан Андерсен е роден на 2 април 1805 г. в Одензе, Дания. Баща му е обущар, а майка му — перачка. Цялото семейство живеело и спяло в една стаичка. Ханс Кристиан отрано показва въображението си, подхранвано от снизхождението на родителите му и от суеверието на майка му. Той си прави малък куклен театър и дрехи за куклите си и чел всяка пиеса, която успява да заеме. Сред драматурзите, които чете, са Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг.

През 1816 г. бащата на Ханс Кристиан умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на училище и започва работа като чирак тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика. На Великден през 1819 г. получава първо причастие в катедралата Свети Кнут в Одензе и започва да насочва вниманието си към бъдещето. Андерсен искал да стане оперен певец и така отишъл в Копенхаген през септември 1819 г. Там го сметнали за побъркан, в театрите се отнасяли към него високомерно и почти умрял от глад. Музикантите Кристоф Вайс и Сибони обаче, както и по-късно поетът Фридрих Хьоег Гулдберг (1771–1852), се отнесли много дружелюбно към младия Ханс. Гласът му отслабнал, но бил приет като ученик по танци в Кралския театър. Тъй като бездействал, загубил благосклонността на Гулдберг. Появил се нов покровител — Йонас Колин, директорът на Кралския театър, който останал приятел на Андерсен до края на живота си.

Крал Фридрих VI проявява интерес към странното момче и го изпраща на свои разноски в класическа гимназия в Слагелсе. Преди да започне училището, той издава първия си том — през 1822 г.. Андерсен не е много добър ученик, няма голямо желание да се учи и остава в Слагелсе и в друго училище в Елсинор до 1827 г. За този период Андерсен казва, че бил най-мрачният и горчив през целия му живот. Колин най-накрая се съгласява, че той вече е образован, и Андерсен се завръща в Копенхаген.

[редактиране] Писател

През 1829 г. Андерсен постига голям успех с книгата, озаглавена „Пътешествие пеша от канала Холмен до източната част на Амагер“. По това време той издава един фарс и книга с поеми. Той става търсен, тъкмо когато приятелите му решават, че от неговата чудатост и жизненост няма да излезе нищо добро. Той постига известен напредък, но през 1833 г. получава стипендия за пътуване в чужбина от краля. Така Андерсен осъществява първото си пътуване из Европа - през октомври 1834 г. пристига в Рим.

В началото на 1835 г. се появява „Импровизатор“, първият роман на Андерсен. Той постига истински успех, благодарение на което материалните затруднения на поета най-накрая приключват. През същата година в Копенхаген е издадена част от неговите „Андерсенови приказки“. Другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. Отначало те не се продават добре. По това време Андерсен има по-големи успехи с романа „О.Т.“ (1836), както и с един том с кратки разкази, „В Швеция“. През 1837 г. той създава може би най-добрия си роман, „Само цигулар“. След това той насочва вниманието си към театъра, но се завърнал към истинското си призвание през 1840 г.

Андерсен е голям пътешественик. По време на най-дългото си пътуване, през 1840–41 г., посещава Германия (където за пръв път се вози на влак), Италия, Малта и Гърция, стигайки до Цариград. Връща се по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в „Базар на поета“ (1842), което се смята за най-добрия му пътепис.