Хобитът

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хобитът (на английски: The Hobbit) е фентъзи-роман от Джон Роналд Руел Толкин, първоначално написан като детска приказка. Носи подзаглавието Дотам и обратно (на английски: There and Back Again). За първи път е публикуван на 21 септември 1937 г. и представлява прелюдия към историята, която се описва в книгите от Властелинът на пръстените (написани в периода 1939 - 1948 г. и издадени през 1954 г. и 1955 г.) На български език е издаден най-напред под името "Билбо Бегинс, или дотам и обратно", през 1975 г.; по-късно е преиздаван под името "Хобитът", с подзаглавие "или Дотам и обратно".

[редактиране] История на книгата

В писмо от 1955 г. Толкин споменава, че още към края на 1920-те, докато е бил професор по англо-саксонски език в колежа Пембрук, докато преглеждал една късна вечер работите на студентите, написва на гърба на една от тях: „В земята имаше дупка, и в нея живееше един хобит.“ Отначало не продължил по-нататък, но през следващите години нарисувал картата на Трор, очертавайки географията на приказката. Самата приказка е написана в началото на 1930-те. Изобщо е публикувана благодарение на факта, че Толкин я дава като четиво на болна от грип монахиня от Черуъл Едж. Докато ръкописът бил у нея, го вижда Рейнър Ънуин, 10-годишният син на издателя сър Стенли Ънуин. Отзивът му за книгата е толкова ентусиазиран, че тя бива публикувана по-късно от издателството "Алън и Ънуин".

В книгата Толкин въвежда или споменава герои или места, които играят важна роля в сътворените от него легенди, по-конкретно Елронд и Гондолин, и я базира на елементи от старогерманска легенда. Решението събитията в „Хобитът“ да се случват в света, описан в „Силмарилионът“, обаче е взето чак след успешното публикуване на книгата, когато издателите го помолват за продължение. „Хобитът“ играе ролята както на въведение в света на Средната земя, така и на връзка между по-ранните събития, описани в „Силмарилионът“, и по-късните, описани във „Властелинът на пръстените“. Смята се, че може да бъде четен като литература за израстването, тъй като в хода на книгата Билбо израства от самотен, повърхностен и като цяло бездеен, до изобретателен, решителен, справящ се с проблемите си и помагащ на другите в трудни моменти. Някои сравняват развитието му с теориите на Джоузеф Кампбел за мита, и по-конкретно пътешествията на епичния герой. Толкин обаче вероятно не е възнамерявал книгата му да бъде тълкувана по този начин. В предговора си към "Властелинът на пръстените" той пише: "От сърце не обичам алегорията във всичките й проявления, и винаги съм го правил, откакто станах достатъчно стар и внимателен, за да забелязвам присъствието й." По-нататък той твърди, че "Властелинът на пръстените" не е нито алегорична, нито тематична книга, и вероятно може да се смята, че и "Хобитът" е написан от същата позиция. Възможно е квалификациите "повърхностен" и "бездеен" да са излишно сурови към Билбо, който според Толкин е напълно типичен хобит.

Въпреки че е приказка, романът е сложен и богат. Много от имената и думите в него идват от нордическата митология, а централни сюжетни елементи могат да се проследят до епоса "Беовулф". Книгата съдържа англо-саксонски руни, информация за календари и за фазите на луната, и подробни географски описания, които съответстват добре на приложените в нея карти. Към края легендата придобива епични пропорции.

[редактиране] Сюжетът накратко

Романът проследява приключенията на хобита Билбо Бегинс по време на неговото пътешествие през Средната земя. В пътуването той е придружаван от група джуджета, както и от магьосникът Гандалф. Пътешествието им има за цел да върне на джуджетата тяхното кралство и огромното им съкровище, които са откраднати от дракона Смог. В пътуването участват тринайсетте джуджета: Торин Дъбощит (Дъбовия щит), Оин, Глоин, Дуалин, Балин, Бифур, Кили, Фили, Бофур, Дори, Бомбур, Нори и Ори.

В Портал Фентъзи можете да намерите още много страници за фентъзи.