Айртон Сена

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Айртон Сена

Националност	Бразилия
Кариера във Формула 1
Активни години	1984 - 1994
Състезава се за	Толеман, Лотус, Макларън, Уилямс
Стартове	162
Шампион	3 (1988, 1990, 1991)
Победи	41
Общо места на подиума	80
Първи позиции	65
Най-бързи обиколки	19
Дебют във Формула 1	1984 Голяма награда на Бразилия
Първа победа	1985 Голяма награда на Португалия
Последна победа	1993 Голяма награда на Австралия
Последен старт	1994 Голяма награда на Сан Марино

Айртон Сена Да Силва (на португалски: Ayrton Senna da Silva) е пилот от Формула 1, носител на три световни титли. Загива на 1 май 1994 в Голямата награда на Сан Марино (на пистата Имола) след удар в предпазната стена на завоя Тамбурело, със скорост около 240 км/ч.

[редактиране] Биография

Роден е на 21 март 1960 в Сао Пауло, Бразилия. Като малък Айртон има проблеми с координацията и този факт подтиква баща му да му даде карт с мощност от 1 к.с., когато Сена е 4-годишен. Тъй като по закон не може да участва в състезания по картинг, докато не навърши 13, печели първото си състезание на 1 юли 1973 г. Последват шампионски титли в картинга през 1977, 1978, 1979, 1980 и 1981.

През зимата на 1980 г. напуска Бразилия, за да отиде във Великобритания, и до август 1981 г. вече участва в два шампионата — Townsend Thorensen и RAC Формула Форд 1600. Освен това възприема моминското име на майка си, Сена, тъй като да Силва е много разпространено в Бразилия, а Сена да Силва твърде дълго за изписване. Тъй като баща му го кара да се откаже от автомобилните спортове, той е принуден да търси спонсори, но тази му идея се проваля и през октомври обявява оттеглянето си. Завръща се обратно в Бразилия, където за кратко опитва да се занимава със строителната фирма на баща си. Там желанието му да се състезава става още по-силно и след като баща му му дава възможност за избор, Сена избира автомобилните спортове.

През февруари 1982 г. той вече се състезава в европейския шампионат, както и в шампионата Pace Petroleum. През 1983 г. се състезава в британската Формула 3 и от 21 състезания, Сена има 13 победи, 15 първи позиции и титла.

Дебютът му във Формула 1 е през 1984 г. с екипа на Тоулман. През първия си сезон той заема 9-то място в генералното класиране. През 1985 г. е пилот на Лотус, с който взема 7 първи позиции и 2 победи — в Португалия и Белгия. През 1986 г. има 8 първи позиции и две спечелени състезания — в Испания и САЩ. През 1987 г. достига до 3-то място в генералното класиране, но вече води преговори за преминаването си в Макларън-Хонда през следващия сезон.

Там съотборник му е световният шампион Ален Прост, с когото още от началото не са в добри отношения. Въпреки това Сена успява да спечели 13 първи позиции, 8 Големи награди и да вземе първата си титла във Формула 1. Кулминацията на неразбирателството с френския му съотборник идва през 1989 г. в Япония. За да спечели титлата, Сена трябва да вземе победи в последните две състезания. Въпреки че стартира от първа позиция, Ален Прост успява да го изпревари на първия завой след старта, но Сена атакува още в шестата обиколка. Болидите на двамата пилоти се изравняват, но Прост не отстъпва при влизане в един от шиканите, което довежда до сблъсъка им и излизането им извън пистата. Прост спира, но маршалите избутват колата на Сена обратно на пистата и той продължава състезанието като водач. По-късно обаче е дисквалифициран заради пропускането на шикана и благодарение на това Ален Прост става световен шампион. За сезон 1990 французинът подписва договор с Ферари.

След 14 състезания на следващата година Сена има 6 победи срещу 5 за Прост. В Голямата награда на Япония Айртон е по-бърз на квалификациите, но това му отрежда да стартира от дясната, по-мръсна част на писта, което дава предимство на Прост, заел втората позиция. След като Сена води разгорещени спорове, се взема решение стартовата решетка да бъде променена, но впоследствие тази договорка се анулира и малко преди началото бразилецът е бесен. Стига дори до там, че отправя открити заплахи срещу Прост. На старта Ален наистина е по-бърз, но Сена е точно след него и на първия завой двата автомобила се сблъскват, което означава втора титла за Аертон.

През 1991 г. успява да спечели 7 състезания и третата си световна титла. През 1992 г. обаче Макларън Хонда е изместен от Уилямс-Рено и Сена успява да стигне само до четвъртото място в генералното класиране, Найджъл Менсъл печели титлата доста преди края на сезона.

През 1993 г. Сена постига договорка с Макларън, според която ще му се заплаща за всяко състезание. Сена продължава успешното си представяне на Гран при на Монако, като печели рекордна шеста победа. Последният кръг от шампионата е на пистата Аделаида, където той взема и първа позиция на старта, и победа. Шампион е Ален Прост с Уилямс. Последното му състезание за Макларън ги прави най-успешния отбор с актив от 104 победи, но Сена вече търси нов екип и се договаря за преместване в Уилямс.

Въпреки че колата на Уилямс не е в много добро положение, Айртон взема първи позиции не само в Бразилия и Япония, а също и в Италия. Той води и рестартираното състезание в Сан Марино, когато изведнъж неговият FW16B необяснимо променя посоката си на движение на излизане от завоя Тамбурело и се удря в бетонната стена. Сена получава сериозна мозъчна травма и умира малко по-късно на път за болницата. Информацията за обстоятелствата около смъртта му е много бедна, но въпреки това има доста тези. Най-широко разпространената е тази, че предният носач на автомобила е пробил визьора на каската му, причинявайки фаталната травма на главата. В последното си състезание Сена е взел в болида си австрийския флаг с цел при евентуална победа на финала да го развее в памет на загиналия на предишния ден австрийски пилот.