Александрийски фар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александрийският фар, картина на Martin Heemskerck

Александрийският фар е едно от Седемте чудеса на античния свят. Построен е около 290 г. пр.Хр. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, е идвала от голям огън в основата му, който благодарение на система от огледала се е отразявал навътре в морето. При земетресение през 1375 г. фарът е разрушен. Днес там се издига крепостта Каит Бей.

[редактиране] Архитектура

Фарът е представлявал кула с височина 134 метра и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човек. Архитект на Фара е Сострат Книдски. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бели камъни и е бил изграден с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долу е основата, във формата на квадрат с площ 8,5 м². Четирите му стени са били обърнати по посока на четирите посоки на света. Първият етаж е бил висок 57,7 м. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била 27 м. На върха си Фарът е имал куполообразна част със статуята на Посейдон. Височината на третата част била 7 метра. Маякът бил и крепост-наблюдателен пост на Александрия. От него можело да се види вражески флот дълго, преди да се приближи до града. Според легендите, светлината от фара, била използвана за опожарение на вражеските кораби. Малко вероятно е, поради сравнително слабо развитата технология и оптика по онова време.За да се поддържа огънят, било нужно голямо количество дърва. Превозвани били, по спирални стълби около фара, с помощта на коне и мулета. До преди появата на Фара, историята на архитектурата не познавала пример на техническо съоръжение, станало предмет на такава всеобща възхита.