Храм на Артемида

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Храмът на Артемида в Ефес

Храмът на Артемида в Ефес е бил едно от седемте чудеса на света. Сградата явно е била впечатляваща. Филон Византийски пише - "Виждал съм Висящите градини на Вавилон, статуята на Зевс Олимпийски, Родоския колос, Пирамидите и храмът на Мавзол, но когато видях Храмът в Ефес да се извисява в облаците, всички други неща избледняха".

[редактиране] История

Първият храм на богинята Артемида вероятно е бил построен около 800 г. пр.н.е. на калния терен близо до реката в Ефес. Ефеската Артемида, понякога наричана и Диана, не е била същата богиня, която е почитана в Гърция. Докато гръцката е богиня на лова, тази е богиня на плодородието и често е изобразявана с няколко гърди - символ на плодовитостта. Този най-ранен храм е имал свещен камък, вероятно метеорит, който "паднал от Юпитер". Храмът е бил разрушен и построяван отново няколко пъти през следващите столетия. През 600 г. пр.н.е. град Ефес става главно търговско пристанище и архитектът Херзифон бил ангажиран да построи голям нов храм. Той го проектирал с високи каменни колони. Вземайки предвид, че каруците, носещи колоните, могат да зеседнат в мочурливата почва, Херзифон поставил колоните легнали и така ги изтърколил към мястото, където трябвало да бъдат издигнати. И този храм не издържал дълго. През 550г. пр.Хр. лидийския цар Крез завоювал Ефес и другите гръцки градове и Мала Азия. По време на военните действия, храмът бил разрушен. За да докаже, че е милостив победител Крез решил да съдейства за построяването на нов храм. Но и този храм бил като джудже пред следващия. Архитектът се наричал Теодорус. Неговият храм бил 300 стъпки на дължина и 150 стъпки на ширина и площ още около 4 пъти повече от размера на храм, намираща се пред него. Повече от 100 колони държали масивния покрив. Новият храм бил гордостта на Ефес до 356 г. пр.н.е. когато бил подпален от Херострат. Херострат бил младеж от Ефес, който искал на всяка цена да впише името си в историята. Той организирал подпалването на сградата. Гражданите на Ефес били толкова ужасени от този вандалски акт, че издали декрет, съгласно който всеки говорил с Херострат го чака смърт.

[редактиране] Храмът

Скоро след това строежът на новият храм бил възложен. Архитект бил Скопас Пароски, един от най-известните скулптори на времето си. Ефес бил от най-големите градове в Мала Азия по това време и никакви разходи не били спестени за построяването на новия храм. Според Плиний Стари, римски историк, храмът бил "чудесен паметник на гръцкото великолепие, който заслужава нашето искрено възхищение". И този храм бил построен на същото блатисто място както и предходните. Сградата е била една от първите, направени изцяло от мрамор. Храмът е издигнат от бял пароски мрамор. Изправял се е сред огромно храмово пространство върху издигната платформа. Плиний отбелязва, че дължината на храма е 425 стъпки, а ширината- 225 (около 148 на 79 метра). Имал е 127 колони в йонийски стил, високи по 20 метра. За сравнение може да се каже, че Партенона е бил само 230 на 100 стъпки и е имал 58 колони. Според Плиний построяването е отнело 120 години, въпреки че експертите считат, че може би необходимото време е било 2 пъти по-малко. Знаем само, че когато Александър Велики е дошъл в Ефес през 333 г.пр.н.е храмът все още се е строял. Той предложил да финансира построяването, ако след това неговото име бъде увековечено като строител на храма. Гражданите не искали името на Александър да стои на храма им, но не искали и да му го кажат и накрая му дали тактичен отговор - "Не е удобно един бог да строи храм за друг бог" и Александър не настоял повече. Храмът бил разрушен през 262 г. пр.н.е. от готите. Когато римския император Константин възстановил града по-късно, отказал да възстанови храма. Като християнин не се вълнувал от езически храмове.

[редактиране] Останки

Храмът в наши дни

През 1863 г. Британският музей изпраща Джон Търтъл Ууд в Ефес да намери храма. Районът е пълен с бандити. Било трудно да се намерят работници, а и бюджетът му бил малък. Той нямал ни най-малка представа къде би могъл да се намира точно храма. Търсил го 6 години. Всяка година Британският музей го заплашвал, че ще му спре финансирането ако не намери нещо, заслужаващо внимание и всяка година той ги убеждал да го оставят още един сезон. Накрая през 1869 г. на дъното на кална яма, Ууд намерил основите на великия храм. Изкопал 132 000 кубични ярда пръст. Останките на няколко скулпторни фрагмента били пренесени в Британския музей, където могат да бъдат видяни и днес. Днес мястото на храма е кално поле. Самотна колона стои да напомня на посетителите, че се намират на мястото на едно от най-големите чудеса на древния свят.