Висящи градини на Вавилон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Висящите градини на Вавилон, познати и като Висящите градини на Семирамида, са третото от Седемте чудеса на света. И до ден днешен, не са открити. Вероятно са построени в гр. Вавилон, който се разполагал в днешен Судан.

Повечето сведения сочат, че са построени около 575 г. пр.Хр. от цар Навуходоносор II, който управлява града 43 години, започвайки от 605 г. пр.Хр. Друга теория гласи, че са построени от асирийската царица Семирамида, през нейните 5 години управление (810 пр.Хр.) Представляват терасирани и изкуствено напоявани градини. Според легендата, Навуходоносор ги построява, за да не тъгува по дома си неговата съпруга - принцеса Амитис, която е родом от планините. Няма сведения къде точно са били разположени. Откритите след археологически разкопки находки в Ниневия, град в северен Ирак, таблети, изобразяващи палми по покривите на отделни къщи карат специалистите да проучват възможността градините да са били разположени във Вавилон - град, използван като събирателно за повечето селища на Изток.

[редактиране] Устройство

Според някои от легендите в архитектурен план висящите градини представляват конуси, състоящ се от четири платформи, поддържани от колони с височина от по 25 метра. Най-ниското "ниво" притежавало формата на неправилен четириъгълник (квадрат), чиято най-дълга страна е с размери 42м, а най-късата 34м. За да се предотврати протичането на вода, всяко ниво, било заливано със слой от чакъл и асфалт. Пирамидата напомняла за вечно цъфтящ земен рай. До една от колоните се намирали тръби и колони, чрез които се подавала вода за поливане. През 331г. пр. н.е. войските на Александър II превземат Вавилон. Градът става столица на империята. След смъртта на Александър, Вавилон запада. Мощни наводнения разрушават основите на градините, и така загива едно от Седемте чудеса на света.