Алфа Кентавър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алфа Кентавър (α Cen / α Centauri) е най-ярката звездна система в южното съзвездие Кентавър, и е четвърта по яркост на небосвода с обща видима величина −0,01. Тя е твърде далече на Юг, за да се вижда от Северното полукълбо.

Състои се от 3 звезди. Алфа Кентавър A е жълта звезда със спектрален клас G2, точно както нашето Слънце. Нейната температура и цвят са същите, както на Слънцето. Алфа Кентавър B е оранжева звезда със спектрален клас K1. Алфа Кентавър C е червено джудже със спектрален клас M5. Двата ярки компонента, Alpha Centauri A и B, формират двойка. Те обикалят една около друга за 80 години на разстояние от 23 АЕ. Алфа Кентавър е най-близката до Земята звездна система, на 4,2–4,4 светлинни години, а Алфа Кентавър C, наречена още Проксима Кентавър, е най-близката до Земята звезда. Това я прави логически избор на първо пристанище за спекулации относно пътуване в космоса в научната фантастика.

[редактиране] Имена

Тя носи името Ригел Кентавър, получено от арабското Ал Риджл ал Кентаурус, означаващо „кракът на кентавъра“, но по-често се използва байеровото й обозначение Алфа Кентавър. Друго алтернативно име е Толиман от иврит. Понякога я наричат и Бунгула, вероятно от латинската дума унгула, означаваща „копито“. Тя и Бета Кентавър (най-близка на небосвода, но всъщност на много светлинни години от нея), са „стрелките“ към Южния кръст.

Алфа Кентавър A е позната също като HD 128620, HR 5459, CP-60°5483, GCTP 3309.00A и LHS 50. Алфа Кентавър B е позната и като HD 128621, HR 5460, GCTP 3309.00B и LHS 51.