Антон Иванов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Иванов Козинаров е деец на Българската комунистическа партия и на партизанското движение в България през 1941-1944.
| Антон Иванов деец на БКП |
|
| Роден: | 26 октомври 1884 Копривщица, България |
|---|---|
| Починал: | 23 юли 1942 София, България |
Завършва основно образование в родния си град, след което през 1901 година започва работа в София. През 1902 година постъпва в огнярското училище във Варна, където се включва в нелегалния марксистки кръжок "Искра". През 1904 година става член на БРСДП (тесни социалисти). Служи във флота до 1907 година, когато се премества в София и се включва в дейността на Общия работнически синдикален съюз. Същата година е избран за секретар на Металоработническия съюз, какъвто остава до 1919 година. По-късно става и член на централното ръководство - на Общия работнически съвет на ОРСС. Участва в организирането на редица стачки в София.
През 1910 година става член на ръководството на софийската организация на БРСДП(т.с.). По време на Балканските войни и Първата световна война води антивоенна агитация сред войниците на фронта. Участва във Войнишкото въстание през септември 1918 година.
От 1918 до 1923 година е секретар на Софийската организация на партията. От 1919 до 1923 година е народен представител от БКП(т.с.). През 1922 гоидна е избран за член на ЦК на БКП, преизбиран е на този пост до края на живота си. През 1923 година участва активно в подготовката на Септемврийското въстание срещу режима на Александър Цанков. Арестуван е от властите на 21 септември, два дни преди официалното начало на въстанието. Осъден е за дейността си в БКП по Закона за защита на държавата. През есента на 1925 година излиза от затвора и емигрира в СССР, където работи в Задграничното бюро на БКП. През 1928-1930 г. е член на Изпълнителния комитет на Профинтерна. Взема участие в организирането на българските интернационални бригади за гражданската война в Испания 1936-1939 г.
В началото на Втората световна война се завръща нелегално в България и се включва в организирането на въоръжена съпротива срещу хитлеристките войски в България и правителството на Богдан Филов. Арестуван през април 1942 година при предателство в ЦК на БРП. Подложен е на жестоки изтезания, вследствие на които губи говора си и е парализиран за известно време.
На 23 юли 1942 година е осъден от военнополеви съд на смърт. Същият ден е разстрелян с още 12 дейци на въоръжената съпротива, сред които и Никола Вапцаров.
