Бартоломе Естебан Мурильо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бартоломе Естебан Мурильо испански художник

Роден:	1 януари 1618 Севиля
Починал:	3 април 1682 Севиля

Бартоломе Естебан Мурильо (на испански Bartolome Esteban Murillo) е знаменит испански художник, глава на севилската школа.

Мурильо се учи отначало при Хуан де Кастильо, но намира неговия стил за неудовлетворителен. В желанието си за усъвършенстване той пристига в Мадрид, където землякът му Диего Веласкес му дава възможност да изучава и копира в кралските дворци произведенията на Тициан, Рубенс, Ван Дайк и Рибера. Със своята майсторска техника Веласкес оказва силно влияние на неговото развитие.

През 1645 г. Мурильо се връща в Севиля като съвсем друг художник и скоро получава известност сред съгражданите си с 11 картини – сюжети из живота на известни францисканци, които художника рисува за местния манастир на францисканския орден. Най-добрите от тези картини сега са разпръснати по различни музеи: Сан Диего храни бедните (Художествена Академия Мадрид), Чудото на Сан Диего, наречена още Кухнята на ангелите (Лувър, Париж), Смъртта на Санта Клара (Дрезденска картинна галерия), Чума (Колекция Поцо ди Борго, Париж) и Сан Диего, превръщащ хляба в рози (Колекция Ч. Къртис, Ню Йорк). Още в тези произведения, въпреки известна тежест и резкост на тона се проявява яркия колорит и националния, севилски характер на Мурильо, който избира моделите си сред момчетата от улицата и просяците.

Значително по-хармонични по цвят са картините Св. Леандър и Св. Исидор, нарисувани за Севилската Катедрала. Характерни за средния период от дейността му са Раждането на Богородица (1655 г. Лувър) и Видението на Св. Антоний Падуански (1656 г. в Севилската катедрала). През 1665 г. художника е зает с работа по севилската църква Св. Мария ла Бланка. През 1668 г. четката на художника твори шедьовърът Пресветата дева в облаците и осем взиращи се в нея светии (Севилската катедрала), а през 1670 г. една от най-добрите му творби в цветово отношение Светото семейство със Св. Елизабета и Св. Йоан Кръстител (Лувър). От тази година започва най-добрия период в трорчеството на Мурильо. През 1674 г. той завършва осем големи картини, поръчани му от църквата на болница Де ла Каридад, изобразяващи образци на християнското милосърдие.

През 1675-1676 г. Мурильо рисува повече от 20 картини за капуцинския манастир в Севиля. По това време той създава Непорочното зачатие, едно от най-добрите изпълнения на този сюжет, който той многократно интерпретира. През 1678 г. той рисува няколко картини за севилската болница De los Venerables Sacerdotes. През 1682 г. Мурильо рисува в Кадикс голяма картина за олтар. По време на работата художника пада от направеното за целта скеле, поради което е принуден да се върне обратно в Севиля, където умира на 3 април същата година вследстие на раните от падането. Картината в Кадикс е завършена от ученика му Осорио.

Мурильо рисува и подчертано реалистични творби от живота на простолюдието в Севиля. Известни под името Децата на улицата те представляват момчета и момичета, които се хранят, играят, броят дребни монети или продават плодове. Майсторството в тези картини оставя трайно впечатление у съвременника. Такива картини могат да се видят в Лувър, Старата пинакотека Мюнхен, Ермитажа, Галерията в Будапеща и много други. Голяма колекция от негови картини се съхранява в музея Прадо в Мадрид. Всичките му произведения наброяват повече от 450 творби.