Диего Веласкес

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Диего Веласкес испански художник

Роден:	6 юни 1599 Севиля, Испания
Починал:	6 август 1660 Мадрид, Испания

Диего Родригес де Силва и Веласкес е испански художник от XVII век в двора на крал Филип IV (Испания).

[редактиране] Биография

Роден е на 6 юни 1599 в Севиля. След като е приет за чирак от художника Пачеко, той влиза в двора на крал Филип IV едва двадесет и четири годишен. През 1621 г. След смъртта на крал Филип ІІІ на испанския престол се възкачва неговият шестнадесетгодишен син Филип IV, а фактическата власт поема синът на севилския губернатор - херцог Оливарес, чийто капелан Хуан де Фонсека, също севилец, по препоръка на Пачеко извиква Веласкес в Мадрид да нарисува портрета му. Виждайки този портрет кралят и придворните са възхитени. Диего е назначен за придворен живописец и през 1623 г. се настанява в двореца “Алказар” с жена си Хуана, дъщеря на Пачеко. Тук той вижда едни от най-хубавите произведения на Тициан, Рубенс, Рафаело и на много стари и нови фламандски майстори. С картината “Изгонването на маврите”, Веласкес печели един конкурс обявен от краля. За съжаление тази картина е изгоряла при пожар в двореца през 1634 г. През 1628 г. в Испания пристига Рубенс, който работи в ателието му и под негово влияние Веласкес рисува прочутата картина “Бакхус”.

По препоръка на Рубенс кралят изпраща своя придворен художник в Италия. Там за две години Веласкес обикаля Венеция, Рим и Неапол, събира много впечатления и след завръщането си в Мадрид ги претворява в картината си “Ковачницата на Вулкан”, започната още в Рим. Най-голямо постижение от този период е “Предаването на Бреда” с исторически сюжет. В тези години испанският живописец създава и едни от най-хубавите си портрети – параден портрет на Филип, портрети на всемогъщия граф Оливарес, на принц Балтазар, на други велможи и цялата уродлива свита на дворцовите “туранес” – шутове и джуджета. През пролетта на 1649 г. Веласкес заминава отново за Италия да закупи картини за украсата на преустроения “Алказар”. Той използва престоя си там да нарисува някои нови картини, като портрета на любимия си ученик Хуан де Пареха. Този портрет има незапомнен успех и академията на римските художници “Сан Лука” избира Веласкес за свой член. Този факт е причина папа Инокентий Х да му поръча свой портрет.

След завръщането в Мадрид кралят го назначава за хофмаршал и го въздига в благороднически сан, който да се предава на потомците. След упорита работа се появяват знаменитите картини “Венера в огледалото”– 1651 г. и “Менините” – 1656 г. Връх в изкуството му е творбата “Тъкачките”, последвана от прекрасни портрети на втората жена на Филип – кралица Мариана, на инфантата Маргарита и сестра и Мария-Терезия – бъдеща жена на френския крал и картината “Меркурий и Аргус” с митологичен сюжет. През пролетта на 1660 година в качеството си на хофмаршал, Веласкес заминава за един остров между Испания и Франция да подготви украсата на мястото за бракосъчетанието на инфантата Мария-Терезия с младия Луи ХІV. След като приключва със задачата си той се завръща в Мадрид, но болестта, от която страда, се е изострила и Веласкес издъхва.

Поклонение на влъхвите, 1619

[редактиране] Творчество

Първите му самостоятелни табла са “Христос в дома на Мария и Марта”, “Старата готвачка”, “Закуската” и Музикантите”. Те са подчинени на реалистичната линия. Не се вижда определен фон, а само тъмни петна. Фигурите са доста тромави и сковани, а целият колорит е подчинен на модната за онова време тъмна гама, наречена “тенебросо”. От ранните картини е “Продавачът на вода” в която има по-малка “тежест, изразът на лицата и позите на телата са по-раздвижени. В мадридския период майсторството на художника се усъвършенства. Тогава той се обръща към редките за испанската живопис антични сюжети. Портретите създадени от Веласкес през 30-40 години му носят заслужена слава на майстор в жанра. Макар в портретите на Веласкес в повечето случаи да отсъстват жестове и движение, те са необикновено реалистични и естествени. Фонът е подбран така, че максимално да откроява фигурата, цветовата гама е строга, но оживена от внимателно подбрани съчетания на цветовете. Веласкес съумява в портрета да предаде характера на човека, да покаже противоречивостта на чертите от характера. Най-известни портрети: дона Хуан Матеос (1632), генерала Оливарес (1633), конният портрет на крал Филип III (1635), папа Иннокентий X (1648).

Портретите от късния период в творчеството на Веласкес в голяма степен са проникнати от артистизъм и психологическа завършеност (инфантата Мария-Терезиа, 1651; Филип IV, 1655—1656; инфантата Маргарита Австрийская, около 1660).