Благовещение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Благовещение Едно от най-важните тайнства на християнския култ благовещение, се празнува по Григорианския календар на 25 март (9 месеца преди Коледа). За християнската традиция този празник е измерим по-значимост със смъртта на Адам и на Христос. Православната църква утвърждава (Благовец) за църковен празник, през 7 век. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донесъл на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Исус Христос.
В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.) Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци. Празникът се пада винаги през Велики пости и на него се разрешава риба. На празника празнуват всички с името Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Богдана, Богдан и други.

[редактиране] Живопис

Първите изображения на благовещение датират от IV и VI век. През средновековието темата е често разработвана в живописта, както на Изток така и на Запад. В Италия през ХV в. и следващите векове темата е особено на почит. В почти всички изображения на Мария е рисувана с книга в ръка, с което се изразява, че тя е познавала Светото Писание. Мария е символ на упованието в Бог.