Сандро Ботичели

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сандро Ботичели италиански художник
Роден:	1 март 1445 Флоренция, Италия
Починал:	17 май 1510 Флоренция, Италия

Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи (1445-1510), по-известен като Сандро Ботичели (на италиански Sandro Botticelli), е италиански художник. Наследява прякора си, който означава „Бъчвичката“, от пълния си по-голям брат. Ботичели е един от най-големите италиански живописци от Флорентинската школа, творил по времето на Ранния Ренесанс. Създава картини по митологически — „Раждането на Венера“, „Пролет“ (1478) — както и по християнски мотиви. По-късните му произведения са мрачни и драматични.

[редактиране] Биография

Сандро Ботичели е роден във Флоренция. От 1461 г. учи живопис при Филипо Липи, а по-късно е ученик и на забележителния скулптор и живописец Андреас дел Верокио, където се сближава с Леонардо да Винчи, който също е ученик на Верокио.

Името на Ботичели става известно благодарение на платното „Поклонението на влъхвите“ (1476г.), с което привлича вниманието на Медичите. На тази картина (днес в Галерия Уфици, Флоренция) той рисува своя единствен автопортрет. По това време културното развитие на Флоренция е в разцвет, и градът успешно съперничи на Рим. Политическата власт е в ръцете на няколко богати фамилии, които постоянно си съперничат. Борбата между тях приключва с победата на банкерската фамилия Медичи. Главата на фамилията, Козимо Медичи, става негласен управител на Флоренция. В неговия двор се стичат писатели, поети, учени, архитекти и художници. Ботичели е близък с Медичите и работи за тях. Междувременно илюстрира с множество рисунки „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Неговото изящно творчество, със своите ярки цветове, обеми и елементи на стилизация, има голям успех в средите на високообразованите флорентинци. В изкуството на Ботичели, за разлика от това на други художници от Ранния Ренесанс, преобладават личните преживявания и идеи на художника.

Едни от най-известните картини от зрелия му период са „Пролет“ (1477 г.) и „Раждането на Венера“ (1483 г.), които са вдъхновени от стиховете на хуманиста Анджело Полициано, придворен поет на Медичите. Алегорическата картина „Пролет“ е нарисувана за вилата на Медичите и е едно от най-сложните по съдържание платна на Ботичели.

Ботичели попада под въздействието на доминиканския монах и известен проповедник Савонарола и през 1497-1498 г. сам изгаря на градския площад свои картини на митологични теми. След като папата отлъчва Савонарола от църквата, а през май 1498 г. той е обесен във Флоренция, Ботичели изпада в немилост и работи (до 1504 г.) изключително на религиозни теми. След това заболява и умира в нищета. Творчеството му (запазени са около 150 произведения) е преоткрито чак в средата на 19 век.