Свастика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Свастиката представлява кръст, чиито рамене са пречупени на 90° наляво или надясно. Обикновено е поставян хоризонтално или под 45-градусов ъгъл. В индийския му вариант има точка във всеки квадрант (показано е на изображението вдясно).

Думата „свустика“ идва от санскритското स्वस्तिक, свастика, което означава някакъв предмет, носещ щастие или предвещаващ добро, и по-точно отличителен знак, който се поставя върху предмет или човек, за да носи късмет. Думата е съставена от префикса су- (сроден на гръцкото ευ-), означаващ „добър, добро“, и асти — езикова абстракция на корена «ас» 'да бъда'. Така се получава свасти, което означава «благосъстояние». Суфиксът «-ка» служи за образуване на умалителни, и «свастика» буквално означава «малко нещо, свързано с благосъстоянието». Може да се каже, че «свастика», грубо казано, означава „щастлив амулет“.

Свастиката присъства в изкуството и като проект през цялата история на човека. Тя символизира множество различни неща — късмет, Суря (Слънцето), Брахма, или индуското понятие самсара. Всъщност индусите обикновено използват свастиката като религиозен символ — за пръв път е спомената във ведите, свещените книги на индуизма. Тя се пренася и в други религии като будизма и джайнизма. Среща се и в други азиатски, европейски и индиански култури — понякога като геометричен мотив, понякога като религиозен символ. Почти универсално приетите положителни значения на свастиката са потъмнени през първата половина на 20 век, когато тя е приета за емблема на Националсоциалистическата германска работническа партия. След Втората световна война, повечето западняци се отнасят към свастиката като към единствено фашистки символ, което води до грешни изводи относно преднацистката й употреба в другите култури. Свастика в България може да се види на една от църквите в Стария град в Несебър, като там е поставена като орнамент на апсидата от външната страна, а така също в археологическите находки под църквата Св.София в град София.