Железопътен транспорт в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Железопътния транспорт в България се появява с построяването на първата железопътна линия Русе - Варна през 1866 г. От началото на 20 век железопътната инфраструктра се експлоатира от държавния монополист Български държавни железници. През 2002 г. експлоатацията на железопътната мрежа е отделена в самостоятелна Национална компания Железопътна инфраструктура и са направени първи стъпки към демонополизация на пазара на железопътни услуги.

[редактиране] История

Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе - Варна. Построена е от английска компания с главни акционери Уилям Гладстон и братя Баркли през 1885 г. Открита е за движение на 7 ноември 1866 г.; дължината й е 223 км.

През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон М. Хирш, а през 1888 г. дружеството е откупено от българската държава. През периода 1870-1874 г. барон Хирш построява жп линията Любимец - Белово, с отклонения Търново Сеймен - Нова Загора - Ямбол. Железопътните линии в Южна България, собственост на барон Хирш, са общо 309,6 км, които от 1909 г. стават държавна собственост.

Законът за проектиране и построяване на железопътната мрежа (1895 г.) определя първостепенните железопътни линии (ширина 1 435 мм) и второстепенните (полунормални - с ширина 750-800 мм).

Електрификацията на българските железници започва от 1963 г.

В съответствие със съвременната практика в Европа, през 2002 г. експлоатацията на железопътната мрежа е отделена в самостоятелна Национална компания Железопътна инфраструктура. БДЖ продължава да експлоатира подвижния състав по мрежата, заедно с поддържащите съоръжения. Направени са първи стъпки към демонополизация на пазара, като през 2004 е лицензиран втори железопътен оператор.

[редактиране] Железопътна мрежа

Гъстотата на железопътната мрежа в България е 39,8 км на 1 000 кв. км (33,7 км през 1939 г.). Железопътната мрежа на България се състои от 9 главни жп линии: