Източен Берлин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Източен Берлин (Ost-Berlin) е съветския сектор на следвоенен и окупиран Берлин, след образуването на ГДР градът е столица на Източна Германия от 1949 до 1990 година. От 13 август 1961 до 9 ноември 1989, източната част на града е разделен от Западен Берлин с Берлинска стена. Източните германци са наричали Източен Берлин само Берлин или Берлин, столица на ГДР (Berlin, Hauptstadt der DDR)
Източен Берлин се е състоял от следните общини:
- Фридрихсхайн (Friedrichshain)
- Хелерсдорф (Hellersdorf)
- Хоеншенхаузен (Hohenschönhausen)
- Кьопеник (Köpenick)
- Лихтенберг (Lichtenberg)
- Марцан (Marzahn)
- Мите (Mitte)
- Панков (Pankow)
- Пренцлауер Берг (Prenzlauer Berg)
- Трептов (Treptow)
- Вайсензее (Weißensee)
На 3 октомври 1990, Федерална република Германия и Германската демократична република се обединяват. Това формално слага край на съществуването на Източен Берлин.
