Импийчмънт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Импийчмънт (от англ. - обвинение, дискредитиране) се нарича процедурата, с която законодателен орган официално подвежда под отговорност лице, което е висш представител на властта, за държавна измяна, корупция или друго тежко престъпление. Импийчмънт не винаги означава отстраняване от длъжност - това е само формалното отправяне на обвиненията, подобно на обвинителния акт в наказателното право, и е само първата стъпка за евентуалното отстраняване. След като лицето бъде подложено на импийчмънт, законодателният орган провежда гласуване за вината му, което, ако е успешно, води до отстраняването му от длъжност.
Практиката показва, че на импийчмънт обикновено биват подложени само такива висши чиновници, за които бъдат доказани особено сериозни злоупотреби с положението им във властта.
Една от традиционните форми на импийчмънт съществува в законите на Англия, където процедурата за последно е била провеждана през 1806 г. Такива възможности са предвидени и в законите на много други страни по света, например САЩ, Бразилия, Русия, Филипините и Република Ирландия.
[редактиране] Държавни глави, отстранени след импийчмънт
- Фернандо Колор де Мело, президент на Бразилия, през 1992 г. (след това подава оставка).
- Карлос Андрес Перес, президент на Венецуела, през 1993 г.
- Раул Кубас Грау, президент на Парагвай, през 1999 г.
- Ро Моо-Хюн, президент на Южна Корея, на 12 март 2004 г.; конституционният съд на Корея отменя решението на 14 май 2004 г.
- Роландас Паксас, президент на Литва, на 6 април 2004 г.
- Алфред Масенг, президент на Вануату, след импийчмънт напуска поста си 11 май 2004 г.
[редактиране] Импийчмънт в САЩ
Конгресът на САЩ използва правомощията си за импийчмънт само в крайни случаи; от 1789 г. само 62 пъти е била започвана процедура по импийчмънт, която е била изпълнена докрай само за 16 лица на федерални постове:
- съдията от Върховният съд на САЩ Самюъл Чейс през 1804 г. (впоследствие оправдан)
- 11 други федерални съдии (впоследствие 3-ма оправдани, 6-ма отстранени и 1 подал оставка)
- един член на кабинета (впоследствие оправдан)
- един сенатор (впоследствие отстранен)
- двама президенти - и двамата са признати за виновни от Камарата на представителите, но след това оправдани от Сената:
- Андрю Джонсън, през 1868 г. Оправдан от Сената само с един глас повече в негова полза
- Бил Клинтън, на 19 декември 1998 г. е обявен за виновен от Камарата на представителите по две от обвиненията (съответно с 228/206 гласа и 221/212) и оправдан по други две (205/229 и 148/285 - последното е за злоупотреба с власт).
