Йосиф Флавий
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йосиф Флавий еврейски историк и политически деец |
|
Роден: | ок37г. Йерусалим, Юдея |
---|---|
Починал: | 95г. ?, ? |
Йосиф Флавий е древен еврейски история и писател. Автор е на "История на юдейската война", както и на "Юдейска археология". От двата му труда се черпи информация за историята на източните римски провинции. Роден е в Йерусалим в заможно семейство на свещенник. Майка му е от знатния род на Хасмонеи – Макавеите. На 19 годишна възраст се присъединява към фарисеите и става влиятелен човек в Юдея. Около 64 г. е изпратен в Рим, да се измоли от Нерон освобождаването на няколко знатни евреи. През 66г. Йосиф Флавий участва във въстанието на юдеите срещу Рим. Бил пленен, но след 2 години е помилван от Веспапиан след като му предсказал, че ще стане император и получил римско гражданство, заедно с фамилията Флавий. Ползвал се и от покровителството и на император – Тит. Йосиф Флавий бил отличен познавач на религията и културата на своя народ. Заради компетентните му исторически проучвания многократно е цитиран от сериозни историци като Дион Касий, Порфирий, Евсевий Кесарийски и Ориген. Според Евсевий Кесарийски (“Църковно история, III, 9,2) в Рим е била издигната негова статуя.