Йосиф Щросмайер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Йосиф Щросмайер епископ |
|
 |
|
| Роден: | 4 февруари 1815 Осиек, Хърватия |
|---|---|
| Починал: | 8 април 1905 Дяково, Хърватия |
Йосиф (Йосип) Юрай Щросмайер (Josip Juraj Strossmayer / Štrosmajer')[[1]] (Осиек, Хърватия, 4 февруари 1815 - Дяково, 8 април 1905) е хърватски католически епископ от немски произход, теолог и меценат, изтъкнат политически и обществен деятел. Хърватският народ го почита като „баща на отечеството“. Става доктор на философията (Семинарията в Дяково, 1838), следва теологията в Теологическия факултет, Будапеща (доктор на теологията, Виена, 1842), преподава теология от 1840 г. в семинарията в Дяково, от 1847 до 1849 е каплан при императорския двор и духовен директор (Spiritualdirektor) на Духовната академия Фринтанеум във Виена. Назначен е за Рашки епископ в Дяково през 1849 г. – утвърден 1850 г. от папа Пий IX, а през 1851 г. става апостолски (папски) администратор на католиците в Сърбия. През 1859 г. изпраща писмо до папа Пий IX, в което настоява, богослужението във всички хърватски епархии да се извършва на славянски език и в духовните семинарии в Далмация да се въведе изучаването на старославянския език (глаголицата). Посвещава се на борбата за самостоятелност на Хърватия в рамките на Австро-унгарската империя. Епископ Йосиф е основател на Югославянската академия на науките и изкуствата в Загреб (1867) и Хърватският университет в Загреб (1874). Известен е като голям благотворител - построяване на училища, издръжка на бедни студенти, издаване на книги. Подпомага издаванието на „Monumenta Slavorum Meridionalium“ на Августин Тайнер (Augustin Theiner). Построява със собствени средства катедралата в Дяково (1866-1882). Спомагател със 70 000 тогавашни гроша на братя Миладинови за изданието на „Български народни песни (братя Миладинови)“ - сборникът е издаден в Загреб през 1861 и е посветен на Й. Щросмайер. Константин Миладинов му пише благодарствено писмо. През 1860 г. еп. Йосиф е утвърден за член на Държавния съвет на Австрия като един от тримата хърватски представители. Ратува за обединението на Православната и Католическата църква и подкрепя униатското движение в част от българскките земи през 1860-те г. Участва активно в Първия Ватикански църковен събор (държи реч на 2 юни 1870), проведен през 1869—1870 г. и като последен от австро-унгарските епископи приема едва през 1872 г. новата догма за непогрешимостта на папата, в която вижда препятствие за разбирателството между католици и православни. Епископ Йосиф прави изложение до папския държавен секретар, в което одобрява Руско-турската освободителна война и по-късно се застъпва за Санстефанска България. Подпомага лечението на ранени български войници по време на Сръбско-българската война (1885), като изпраща на Българския червен кръст (БЧК) чрез министър-председателя Петко Каравелов 200 флоринта. През 1881 г. по повод на енцикликата »Grande munus« (30 септ. 1880) в чест на св. св. Кирил и Методий, отслужва тържествена литургия на славянски език в римската базилика „Сан Клементе" и държи проповед. На кардиналския му сан попречва ветото на Виенския двор. Негов приятел е руския религиозен философ Владимир Соловьов (+ 1900), чест гост в дома му. През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество (БАН). През 2005 г. сдружение „Епископ Йосиф Щросмайер“ взима решение да бъде построен негов паметник в София.
[редактиране] Трудове
• A. Špitelak (Hrsg.), Reden, Vorschläge und Erklärungen auf dem Vatikanischen Konzil, Zagreb 1929
• F. Šišić (Hrsg.), Korespondencija Raški-Štosmajer, 4 t., Zagreb 1928-1931
• F. Šišić, Josip Juraj Štrosmajer, Dokumenti i korespondencijа, I, Zagreb 1933
[редактиране] Литература
• Vasilije Đ. Krestić, Biskup Štrosmajer u svetlu novih izvora, Zagreb 2002. ISBN: 86-7639-613-2
• Kosta Milutinović, Štrosmajer i jugoslovensko pitanje (Institut za izučavanje istorije Vojvodine) (= Monografije, knj. 15), Novi Sad 1976
• Юринич, С. Йосиф-Юрай Щросмайер, СбНУ, XXII-XXIII, 1906-1907, с. 1-71
• Encyclopedic Dictionary of Religion, Philadelphia-Washington, D.C. 1979, 3403
• V. Soloviev, Lettre à Strossmayer, Agram, 9-21 sept. 1886) // Е.Л. Радлов (изд.), Письма В.С. Соловева, Петербург 1908, I, 183-190 [на немски: W. Solowjew, Una Sancta. Schriften zur Vereinigung der Kirchen und zur Grundlegung der universalen Theokratie, II (= W. Szylkarski, Hrsg., Deutsche Gesamtausgabe der Werke von Wladimir Solowjew, Freiburg 1954, III, 7-25)]
• J. Urban, Korespondencja Solowjewa z Strossmayerem // Przeglad Powszechny (Kraków 1909), Nr. 101
• Ф. Гривец, Владимир Соловев и епископ Щросмайер // Вера и родина (август-сентябрь) 1925
• Ch. Loiseau, La politique de Strossmayer // Le Monde Slave NF 4/1, Paris 1927, 379-405
• W. Szylkarski, Solowjew und Strossmayer // Ostkirchliche Studien 1 (1952) Heft 2
• E. Winter, Rußland und das Papsttum, Berlin 1961, II, 364 f., 382-390, 500-503
• А. Теодоров, Миладиновските песни и Щросмайер. Пр. Сп., 1985, кн. XVI, с. 82-97
• Шишманов, Ив. Владика Щросмайер. Спомени от една лична среща. Българ. преглед, V, 1899, кн. 6, с. 77- 78
• М. Арнаудов, Братя Миладинови. Живот и дейност. С., 1969, с. 211-229
• П. Хр. Петров и Ф. Шишич, Кореспонденция на българи с Щросмайер-Рачки // Изв. на Инст. за история. Т. 18, 1967, с. 247-288
• Братя Миладинови. Преписка. Издирил, коментирал и редактирал Н. Трайков. С., 1964, с. 241, 245
