Санстефански мирен договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Къщата, в която е подписан договора в Сан Стефано, днес Йешилкьой

Санстефанският мирен договор е предварителен (прелиминарен) мирен договор между Русия и Османската империя, сложил край на Руско-турската война от 1877-78 година.

Договорът е подписан около 17 часа на 19 февруари (3 март нов стил) 1878 година в Сан Стефано (днес Йешилкьой), село западно от Цариград от граф Николай Игнатиев и Александър Нелюдов от руска страна и от външния министър Сафет паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

[редактиране] Клаузи

[редактиране] Засягащи Черна гора, Сърбия и Румъния

Според договора Черна гора, удвоява територията си за сметка на Османската империя, като включва градовете Никшич, Подгорица и Антивари (Бар) (Член 1). Високата порта признава независимостта на княжеството (Член 2).

Сърбия е призната от Портата за независима държава и анексира поморавските градове Ниш и Лесковац, както и части от Новопазарско (Член 3).

Румъния също е призната от Цариград за независима държава (Член 5).

[редактиране] Засягащи България

Карта на Санстефанаска България, разделена след Берлинския конгрес

Договорът създава автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но размерите на България, определени в общи линии на приложената карта трябва да служат за основа на окончателното разграничение.

Територията на България ще обхваща земите от река Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казата Враня до планината Карадаг. Оттам границата ще мине по западните граници на казите Куманово, Кочани, Калканделен до Кораб планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната граница на казите Охрид, Старово и Корча стига до планината Грамос. Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и през езерото Бешик гьол излиза на Орфанския залив. От Буру гьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източна Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново - в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през Добруджа излиза на Дунава при Расово (Член 6).

Така територията на новото княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.

Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по пример на тези в Дунавските княжества от 1830 г. (Член 7)

Османските войски трябва да напуснат страната, а руската военна окупация ще продължи две години (Член 8). Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11).

[редактиране] Засягащи Русия и Османската империя

Османската империя обещава реформи в Босна и Херцеговина (Член 14), Крит, Епир и Тесалия (Член 15).

В замяна на репарациите по войната Високата порта предава на Русия територии в Кавказ, включително Батуми и Карс, както и Северна Добруджа, която Русия отстъпва на Румъния взамяна на Южна Бесарабия (Член 19).

Проливите - Босфорът и Дарданелите са обявени за открити, както във война, така и в мир, за търговските съдове на неутралните държави отправящи се в или отплаващи от руски пристанища (Член 24).

Анекс към Санстефанския мирен договор, показващ границите на новото Княжество България

Анекс към Санстефанския мирен договор, показващ новите граници на Сърбия

Анекс към Санстефанския мирен договор, показващ новите граници на Черна гора

Анекс към Санстефанския мирен договор, показващ новата граница между Руската и Османската империя в Кавказ

[редактиране] Последствия

Санстефанският договор е предварителен договор, който е оспорен от Австро-Унгария и Великобритания, страхуващи се от разрастващото влияние на Русия върху Балканите. Окончателното приключване на Руско-турската война се урежда чрез Берлинския договор, в който участват и другите Велики сили.

[редактиране] Значение

Датата 3 март е началото на Третата българска държава и национален празник на България. Санстефанският договор макар и за кратко фиксира границите на обединена България и тази Санстефанска България остава основен български националистически идеал в следващите над 50 години.