Сръбско-българска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Манифест на княз Александър Батенберг за обявяване на войната

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

[редактиране] Предистория

В навечерието на войната Великите сили, наред с Русия са против обединението. Най-недоволна е Австро-Унгария, която се опасява за влиянието си на Балканите. Затова Австро-Унгария насърчава Сърбия да нападне България, като й предоставя заем и обещава териториални придобивки в случай на успешна военна кампания. Българската армия е в тежко положение и заради конфликта с Русия по това време. След Съединението всички руски офицери напускат България и така обезкръвяват армията. Като резултат, последвалата война често е наричана „война на капитаните срещу генералите“.

Българското правителство полага всички усилия да бъде избегнат военният конфликт със Сърбия. То дори изпраща специална делегация в Белград, за да убеждава сръбската страна в безсмислието на евентуална военна авантюра срещу България. Междувременно, сръбските власти мобилизират и продължават не особено успешните агитации сред населението от граничните български райони - Царибродско и Трънско да се подписва в декларации за присъединяване към Сърбия.

[редактиране] Воените действия

Заминаването на българските войски от турската към сръбската граница

Сърбите водят започналата на 2 ноември война на два фронта - атакуват Видин, а друга част от силите им се насочва към София. Сръбският крал Милан подценява българите и това му струва тежки загуби. Към българската армия се включват и много доброволци.

При започването на войната сръбската войска има преимущество, тъй като по-голямата част от войската на Княжеството и всички военни части на Източна Румелия са съсредоточени срещу Османската империя. Още през първите дни на войната сръбските сили достигат Видин и обсаждат Видинската крепост.

Незначителните български сили по западната граница, на главния театър на бойните действия успяват да задържат сръбските части на линията Сливница-Гургулят до съсредоточаването на по-голям брой български части при Сливница. В тридневните сражения при Сливница на 5-7 ноември 1885 година сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят. В следващите дни сръбските войски понасят още поражения - при Драгоман и Цариброд. Българските войски пресичат сръбско-българската граница и сред ожесточени сражения (на 14 и 15 ноември) овладяват Пирот, посрещнати радушно от местното население. Сръбската армия е изправена пред пълен разгром, който е избегнат благодарение на намесата на Австро-Унгария. На 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Кевенхюлер-Меч, пристигна в Главната квартира на българската армия в Пирот и настоява да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление. Кевенхюлер заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта и с евентуална руска намеса.

[редактиране] Примирието

Между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 7 декември. В последвалите преговори за изготвяне на мирен договор взима участие и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор от 1878 е считана за сюзерен на Княжество България. Мирният договор е подписан на 19 февруари 1886 в Букурещ. (Букурещки мирен договор 1886).

Победата на България в Сръбско-българската война изиграва важна роля за укрепване на международното и положение и за признаването на акта на Съединението.