Клене
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клене | |
---|---|
Данни | |
Население: | 120 (2004) |
Надм. височина: | 1 349 м |
Геогр. положение: | 41° 22' 4 сев. ш. 20° 28' 11 изт. д. |
Пощ. код: | |
Тел. код: |
Клене (произнасяно в местния български диалект с мека съгласна н, Клен'е, и често изписвано в разрез със съвременния правопис на българския език като Кленье или Кленйе, на македонски и сръбски изписвано като Клење; на албански Klenjë или Klenja, произнасяно Клен'ъ) е село в Република Албания в община Требища, окръг Булчиза (Булчица), административна област Дебър. Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо и е населено основно с хора с българско или македонско национално съзнание.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Клене е посочено като село със 100 домакинства с 196 жители българи и 120 жители помаци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в Кленье живеят 240 души българи християни и 230 души българи мюсюлмани.[2]
По данни на Екзархията в края на 19 век в Кленье има 40 православни къщи с 286 души жители българи.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Стеблево има 632 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]
След Балканската война селото попада в Албания. В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Кленйе е отбелязано като село с 80 къщи, част от които православни българи.[5]
Българите в района на Клене са известни като кецкари.[6]
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ Българите в Албания I част
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ Виктор Григорович. Очерк путешествия по Европейской Турции.