Хелий

Природният хелий е смес от изотопите ³He и ⁴He. Известен е един изкуствено радиоактивен изотоп. Атомното ядро на ⁴He представлява α-частица, която се излъчва при радиоактивния разпад. Хелият е едноатомен инертен газ без цвят и мирис с температура на топене 0,95 K (−272,2 °C) и температура на кипене 4,22 K (−268,9 °C ) (най-студената течност, кипи в непосредствена близост до абсолютната нула). Плътността му при −270°C е 0,147 g/cm³.

Течният хелий е свръхпроводим и притежава свойството свръхфлуидност. Химичната нереактивоспособност се обуславя от изключителната устойчивост на електронната структура на хелиевите атоми. През 1962 - 1963 г. са получени хелиеви съединения, чиито съставки са свързани с Ван-дер-Ваалсови сили.

Хелий се намира във въздуха (0,000 5 % обемни), в минерали, съдържащи радиоактивни елементи, и другаде. Промишлено се получава от природни газове чрез дълбоко охлаждане. Открит е спектрално на слънцето през 1868 г. (от този факт идва и наименованието му, от името на бога на слънцето Хелиос).

В чист вид е отделен през 1895 г. от английския химик и физик Уилям Рамзи. Използва се за получаване на ниски температури, за създаване на инертна среда при автогенна обработка на метали, в електрониката, медицината (в смес с кислорода за лечение на астма), във водолазното дело (против кесонна болест), за пълнене на балони и дирижабли и другаде. По съотношение между количеството на хелий и минералното вещество, в което се съдържа, се определя абсолютната възраст на минералите (хелиев метод).