Магнит
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Магнитът е тяло, което притежава магнитно поле. То може да бъде постоянен магнит или електромагнит. Постоянните магнити се срещат в природата като полезни изкопаеми. Електромагнитите създават магнитното си поле вследствие протичането на електрически ток и параметрите му се определят от тока.
Произходът на думата е гръцки: μαγνήτης λίθος (magnētēs lithos), което значи "камък от Магнезия". Магнезия бил район на Древна Гърция, където от древността били намерени залежи от магнетит. Най-ранната употреба на магнитите била като компаси, използвани от китайските мореплаватели.
Всеки магнит има два полюса - северен и южен, определяни в съответствие с географските полюси на Земята. Южният се отбелязва със S (от немски Süd) или синьо/ зелено, а северният с N (от нем. Nord) и/или червено. За да се избегне объркването поради непостоянността на Северния и Южния географски полюс на Земята, магнитните полюси понякога се наричат положителен и отрицателен.
Всеки магнит привлича или отблъсква предмети от други материали, като най-очевидния пример за това е привличането на железни предмети. Материалите, които силно се привличат от магнита, се характеризират с висока магнитна проницаемост. Такава група материали са феромагнитите, чиито представители са желязото и стоманата. Други материали съвсем слабо се привличат от магнитно поле и се наричат парамагнити - такъв и например кислородът в течно състояние. Водата има толкова ниска магнитна проницаемост, че на практика леко се отблъсква от магнитното поле - тя принадлежи към групата на диамагнитите.
Всички предмети имат някакава магнитна проницаемост: хората, газовете и дори космическият вакуум. Единица мярка за магнитен поток в СИ е вебер, а за магнитна проницаемост - хенри на метър.
