Михай Витязул

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Михай Витязул владетел на Влашко
Роден:	1558 ?, ?
Починал:	9 август 1601 Турда, Румъния

Михай Витязул (Михаил Смелия) (* 1558; † 9 август 1601) е бил княз на Влашко (1593 - 1601), Трансилвания (1599 - 1600) и Княжество Молдова (1600). През 19 век румънците го обявяват за национален герой, защото за първи път обединил под властта си трите княжества, смятани от националния румънски канон за румънски.

През 1588 г. той става бан на Мехединци, а малко по-късно през същата година и столник (комисар) в двора на Михня Турчитул. През 1593 г. получава титлата бан на Крайова. По това време Влашко се управлява от Александру чел Ръу (Александър Злия). През септември 1593 г. с подкрепата на Османската империя става войвода на Влашко и поема длъжността на 11 октомври.

През 1594 г. за кратко се включва в Антиосманската лига, водеща война с турците (1593 – 1606) заедно със Сигизмунд Батори от Трансилвания и Арон Вода – войвода на Молдова. През есента на 1595 г. започва походът му срещу османците и за кратко време той успява да овладее няколко малки крепости близо до Дунава, сред които Гюргево, крепостта Флочи, Хършова и Силистра.

През 1595 г. сключва в Алба Юлия (тогава Вайсенбург, нем.: “Weissenburg”) договор със Сигизмунд Батори, в който потвърждава традиционната от Средновековието формална васална зависимост на Влашко от Унгария, в замяна на военна подкрепа.

На 13 август 1595 г. води битка с великия везир Синан паша при Кълугърени, близо до р. Няжлов, която завършва без окончателен резултат. Втората битка през октомври същата година е успешна благодарение на подкрепата на княз Сигизмунд Батори. Войската на Михай е многонационална – сръбски, косовски, немски и унгарски войници съставляват ядрото й. Представата за национална румънска съпротива срещу турците е от по-нови дни и е от областта на националните митове. Продължителните войни обезлюдяват Влашко. През 1596 г. Михай извършва нападения над османски области и градове южно от Дунав, сред които Видин, Плевен, Никопол и Бабадаг.

На 18 октомври 1599 г., близо до Херманщат (днес Сибиу) Михай постига с подкрепата на Хабсбургите важна победа над кардинал Андреас Батори, който през 1599 г. за кратко е завзел властта в Трансилвания. В княжеската столица Вайсенбург той получава ключа на града от католическия епископ Напраги.

Обединяването на Трансилвания и Влашко не е планирано, не е преследвано и не е било цел на елита на Влахия или на православното румънскоговоращо население в Трансилвания, което по това време съставлява около 30-35% от населението на региона. Михай също така не приема титлата “Княз на Трансилвания”, а управлява (1599 - септември 1600 г.) като губернатор на кайзера и унгарски крал Рудолф ІІ. Самият Михай не е проявявал друг интерес към Трансилвания. Обединяването на Трансилвания и Влашко не съответствало на мисленето по това време.

През май 1600 г. влашки войски, командвани от Михай завладяват Молдова и изгонват молдовския войвода Йеремия Мовила. Унгарецът Мозеш Шекели и синът на Михай управляват Молдова като войводи няколко месеца (май-септември 1600 г.). Зависимата от субсидиите на кайзера армия на Михай се оттегля от Молдова през есента на 1600 г., когато полската армия на Великия хетман Ян Замиоски и неговите влашки и молдовски претенденти завладяват Молдова и Влашко.

През 1601 г. останалият без власт и територии Михай се признава за васал на Рудолф ІІ. и е изпратен на нова военна кампания зад Карпатите. На 3 август 1601 г. побеждава при Горозло войската на княз Сигизмунд Батори. Няколко дена по-късно в Турда той е убит по заповед на хабсбургския пълководец Георг Баста, който виждал в Михай силен политически конкурент.