Ми-28Н

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мил Ми-28Н

Предназначение
Предназначение:	борба с бронирани цели
Силова установка
Двигател (и):	2 x ТВ3-117ВМ
Мощност:	2 x 2 200 к.с. (1 620 kW)
Тактико-технически данни
Височина:	3,82 м. (до главата на нос. винт)
Дължина:	17,01м.
Ширина:	1,42 м.
Диаметър на нос. винт:	17,20 м.
Диаметър на опаш. винт:	3,84 м.
Максимална скорост:	320 км/ч.
Крайсерска скорост:	270 км/ч.
Тегло (празен):	8 590 кг.
Макс. полетна маса:	11 700 кг.
Макс. боен товар:	3 640 кг.
Макс. скороподемност:	13,6 м/с.
Далечина на полета:	500 км.
Далечина на полета (с доп. резервоари):	1 000 км.
Таван на полета:	3 600 м.
Екипаж:	2 души (пилот и щурман)
Въоръжение
Оръдие:	30 мм оръдие 2А42
Ракети:	* 16 ПТУР "Щурм" или * 16 ПТУР "Атака-В" * 8 УР "Игла-В" * 2-4 ПУ за НУР
Друго:	* 23 мм оръдия ГШ-23 * 30 мм гранатомети * 500 кг. бомби * 250 кг. бомби

Мил Ми-28Н е руски хеликоптер, предназначен за борба с бронетанковата техника на противника. Освен това хеликоптерът може да се използва за унищожаване на въздушни цели, огнева поддръжка на Сухопътните войски, съпровождане на десантно-транспортни хеликоптери, унищожаване на въздушни цели и редица други второстепенни задачи. Машината е създадена на базата на хеликоптера Ми-28. Съгласно класификацията на НАТО машината получава обозначение Havoc.

[редактиране] История

Хеликоптерът Ми-28 е създаден от КБ "Мил" на базата на Ми-28. Първият прототип е произведен в средата на август 1996 г. и извършва първият си полет на 14 ноември същата година. Летателните изпитания продължават до средата на 1999 г.

В стремежа си напълно да се използва създадената технологична организация за производството на базовия модел Ми-28, конструкторите на новия вертолет решават да не променят планера на машината, системите за управление, въоръжението, активната и пасивната защити.

Промени са направени в силовата установка, носещата система и бордовото радиоелектронно оборудване.

[редактиране] Устройство

Хеликоптерът има идентично устройство с това на базовата машина Ми-28. Единствената разлика е монтирането на нов главен редуктор с цел предаване на по-голяма мощност на носещия винт. Новият редуктор е разработен в Аавиационно обединение "Пермски мотори".

[редактиране] Въоръжение

Въоръжението на Ми-28H като цяло е идентично с това на Ми-28 и включва 30 мм оръдие 2А42 с голяма начална скорост на снаряда и скорострелност 900 изстр/мин. (по въздушни цели) и 300 изстр/мин. (по наземни цели). Боекомплектът се състои от 300 снаряда, разположени в два съндъка. Оръдейната установка е монтирана под фюзелажа и може да се завърта в хоризонталната плоскост на ± 100°, а във вертикалната плоскост от +30° до -40°. Свързано е синхронно с прицела и има същата подвижност като него. Оръдието се управлява от кабината на щурмана-оператор на въоръжението, а НУР и от двете кабини. В рамките на визуалната видимост, пилотът може да управлява ракетното въоръжение и оръдието, без да използва увеличаваща оптика, чрез нашлемна система за прицелване.

На четири пилоните под крилата могат да бъдат монтирани различни типове въоръжение:

16 бр. ПТУР "Щурм" с радиокомандна система за управление или
16 бр. ПТУР "Атака-В" с радиолкокационна система за управление.
8 бр. УР "Вихрь" клас "въздух-въздух" със самонасочваща се бойна глава.
2 блока 57 мм НУР С-8 или
2 блока 80 мм НУР С-13 или
2 блока 130 мм НУР С-24.
2 контейнери с 30 мм гранатохвъргачки.
2 контейнери с 23 мм двуцевни оръдия ГШ-23
бомби с калибър до 500 кг.
контейнери със запалителна смес.
универсални хеликоптерни резервоари.
система за миниране от въздуха.

[редактиране] Радиоелектронно оборудване

Именно радиоелектронното оборудване монтирано на новият хеликоптер позволява за него да се говри като за нова бойна машина.

На машината е монтиран напълно нов комплекс радиоелектронно оборудване, обединяващ три основни компонента - обзорно-прицелна, пилотажна и навиагационна системи, разработени в Раменското приборно КБ. Новият комплекс обезпечава изпълнението на бойни задачи при всякакви метеорологични условия и по всяко време на [[denono]ie|денонощието]], на пределно ниски височини със следване на извивките на местността в автоматичен режим. Апаратурата позволява осъществяването на търсене, откриване и разпознаване на целите, водене на бой в група с автоматично разпределяне на целите между хеликоптерите и въздушните и наземни командни пунктове.

В състава на комплекса радиоелектронно оборудване освен трите основни системи са включени и някои допълнителни подсистеми:

- РЛС "Арбалет" монтиран в обтекател над втулката на носещия винт. РЛС се изплозва за събиране на информация за препятствията по маршрута на движение. - система за наблюдение в инфрачервения спектър на светлината. - система за картографска информация. Използва се за генериране на триизмерно изображение на участъци от местността и показване на местоположението и координатите на машината.