Ми-2

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мил Ми-2

Предназначение
Предназначение:	многоцелеви хеликоптер
Приет на въоръжение:	1965 г.
Силова установка
Двигател (и):	2 x ГТД-350
Мощност:	2 x 400 к.с. ( 300 kW)
Тактико-технически данни
Височина:	3,70 м. (до главата на нос. винт)
Дължина:	17,42 м.
Ширина:	1,40 м.
Диаметър на нос. винт:	14,50 м.
Диаметър на опаш. винт:	2,70 м.
Максимална скорост:	210км/ч.
Крайсерска скорост:	200 км/ч.
Тегло (празен):	2 350 кг.
Макс. полетна маса:	3 500 кг.
Макс. полезен товар:	800 кг.
Макс. скороподемност:	7 м/с.
Таван на полета:	4 000 м.
Далечина на полета:	350 км.
Далечина на полета (с доп. резервоари):	720 км.
Екипаж:	2 души (пилот и щурман)
Въоръжение
Оръдие:	няма
Ракети:	16 х 57 мм НУРС “С-5”; 4 х ПТР “Стрела-2”

Многоцелевият хеликоптер Ми-2 е произвеждан в СССР и Русия през периода 1965 - 1992 г. като за това време са произведени над 5250 машини. Машината е експортирана в много държави по света - Алжир, Армения, Азербайджан, България, Джибути, Естония, Етиопия, Германия, Грузия, Гана, Ирак, Куба, Латвия, Лесото, Либия, Литва, Мексико, Мианмар, Никарагуа, Полша, Румъния, Словакия, Сирия, Украйна, Унгария и Чехия. По класификацията на НАТО машината е обозначена като "Hoplite".

[редактиране] История

Ми-2 е първия съветски хеликоптер с два газотурбинни двигателя. През май 1960 г. започва разработването на модела, а през януари 1961 г. е изработен първия макет на хеликоптера, получил индекс “В-2”.

Първият полет на пътническия вариант на Ми-2 е през септември 1961 г., а на селскостопанския през декември същата година. След продължителни полетни изпитания през септември 1963 г. е взето решение за серийното производство на Ми-2. През януари 1964 г. е сметнато за по-целесъобразно производството да бъде прехвърлено в Полша със съответния лиценз за производство. Първият произведен в Полша хеликоптер Ми-2 лети за пръв път през декември 1965 г. Серийното производство на машината продължава до 1992 г., като за 27 години са произведени общо над 5250 машини с военно и гражданско предназначение. Голяма част от тези хеликоптери са експортирани в много страни по света Германия, Унгария, Египет, Ирак, Либия и др.

Явявайки се заместник на Ми-1, новият хеликоптер съществено го превъзхождапо скорост и товароподемност.

[редактиране] Тактико-технически характеристики

Хеликоптерът Ми-2 е изпълнен по едновинтова схема с рулев винт, с два газотурбиннии двигателя и триопорно шаси.

Фюзелажът е от типа монокок, състоящ се от три части: кабина за екипажа, салон за пътници и опашната конзола и управляващите стабилизатори. Кабината за екипажа е двуместна, в учебно-тренировъчния вариант пилотът и инструкторът седят един до друг, а управлението е дублирано. Корпусът е с размери: дължина – 17,42 м, ширина – 1,4 м и височина до главата на носещия винт – 3,7 м. Пътническата кабина е с размери 2,27 х 1,2 х 1,4 м. и побира 8 пътници на два реда седалки. Кбината е оборудвана с климатична инсталация.

Шасито е триопорно, неприбиращо се по време на полет. Колелото на носовата опора е двойно, самоориентиращо се. Задните главни опори са снабдени с маслено-въздушни амортизатор. По едно от колелата им е снабдено със спирачки.

Носещият винт е тривитлов с диаметър 14,5 м., снабден е с хидравлични демпфери и е с шарнирно закрепване на витлата към главата. Витлата са изпълнени от метални сплави и имат правоъгълна форма, погледнати фронтално. Рулевият винт е двувитлов, с диаметър 2,7 м. Направен е изцяло от метални сплави и за първи път са монтирани торосиони. Витлата на носещия и рулевия винт са снабдени с електронна противообледеняваща система.

Силовата система на Ми-2 се състои от два турбовални газотурбиннии двигателя “ГТД-350” с мощност 400 к.с. (300 kW) всеки. Разположени са над фюзелажа, пред редуктора и са покрити с общ обтекател, под който са разположени въздухозаборниците и вентилаторите за охлаждане на маслените радиатори на двигателя и редуктора.

Трансмисията се състои от тристепенен главен редуктор “ВР-2” с муфа за свободния ход, междинен редуктор и редуктор на рулевия винт. Главният редуктор е с предавателно съотношение към вала на носещия винт 1:24,6, а към редуктора на рулевия винт – 1:4,16.

Горивната система включва един резервоар с вместимост 600 л. монтиран под пода на кабината. Има възможност за монтирането на два допълнителни резервоара с вместимост 238 л. Смазочната система има резервоар с вместимост 25 л. и маслен радиатор с вентилатор за по-добро охлаждане.

Ми-2

Системата за управление е бустерна, с хидроусилватели с работно налягане 66 кг/кв.см. (6,5 мПа). Спирачките се управляват от пневматична система.

Електрическата система работи с променлив ток и се състои от два стартер-генратори “СТГ-3” всеки с мощност 3 kW. Стартер-генераторите обслужват главния генератор на двигателя с мощност 16 kW и напрежение 208 V . Постоянният ток се осигурява от два акумулатора всеки по 26 Ач.

Летателното оборудване е стандартно и включва радиокомпас, жирокомпас, радиовисотомер и СВ и КВ радиостанции. На военните варианти в носовата част е монтиран приемник за предупреждаване за радиолокационно облъчване.

При военните модели въоръжението се състои от разположени на пилони 16 бр. 57 мм НУРС “С-5” и 4 бр ПТР “Стрела-2” (9М32).

[редактиране] Модификации

Ми-2М

Ми-2 – пътнически хеликоптер с места за 8 пътници.
Ми-2Т – транспортен хеликоптер за превоз на товари с тегло до 700 кг. В кабината и до 800 кг. на вънщното окачване.
Ми-2Р – патрулно-спасителен хеликоптер с електрическа лебедка за с товароподемност 120 кг.
Ми-2УПР – противотанков хеликоптер въоръжен с четири противотанкови ракети “9М14М” монтирани на пилони.
Ми-2УПН – разузнавателен хеликоптер въоръжен с два блока ( по 18) 57 мм неуправляеми артилерийски реактивни снаряди С-5.
Ми-2УС – хеликоптер за огнева поддръжка въоръжен с 23 мм оръдие.
Ми-2РМ – палубен многоцелеви хеликоптер.
Ми-2М – Модернизиран вариант на Ми-2. Снабден е с 2 газотурбинни двигателя “350П” с мощност 450 к.с. (331 КВ). Произвеждан е в четири модификации: селскостопанса, учебно-тренировъчна, за аерофотоснимки и за контрол на околната среда.
PZL "Kania" – Модернизиран вариант на Ми-2. Снабден е с 2 газотурбинни двигателя “250-С20В” (компанията “Allisson”) с мощност 426 к.с. (314 КВ). Има увеличени размери на кабината, усъвършенствано полетно оборудване, подобрени летателни характеристики. Полетна маса до 3550 кг. Произвеждан е в седем серийни варианта: пътнически, транспортен, селскостопански, санитарен, патрулен, спасителен и разузнавателен.