Морфин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Химична формула | |
|---|---|
 |
|
| Химическо наименование: | 7.8-дидехидро-4.5-епокси- 17-метилморфинан-3.6-диол |
| Научно наименование: | Morphine - INN |
| Достъп по пациента: | Строго ограничен, с жълта рецепта за упойващи средства. Списък А. |
| Синоними: | Morphini hydrochloridum |
Морфинът е създаден през 19 век, като болкоуспокояващо. Приятните изживявания, които поражда и зависимостта, в която човек изпада при редовното му приемане, го поставят в групата на наркотичните вещества.
Съдържание |
[редактиране] Приложение
Силни болки (тежки травми, инфаркт на миокарда, рак), кардиална астма и при премедикация.
[редактиране] Фармацевтична характеристика
Основен представител на групата на наркотичните обезболяващи средства. Има силно аналгетично действие, заради свързването със специфични рецептори на централната нервна система.
[редактиране] Странични ефекти
Потискане на дишането, спадане на кръвното налягане, гадене и повръщане, развитие на лекарствена зависимост във всичките ѝ форми - физическа, психическа и с изразен толеранс; както и запек и задръжка на урина. При бременни наркоманки се наблюдава абстинентен синдром и у бебето.
[редактиране] Дозировка
|
Внимание: Уикипедия НЕ е лекар. Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация.
|
Подкожно 5-10 мг. 10 мг на 70 кг телесно тегло е първоначалната оптимална доза на морфина и има задоволителен аналгетичен ефект при всеки седем от десет пациента. Максимално-допустимата доза е 50 мг на денонощие. При деца се дозира 0.1 мг/кг.
