Народно събрание на България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Това е статия за българското Народно събрание. Вижте също статията Парламент.
Народното събрание е държавен орган, който упражнява законодателната власт в Република България. Според Търновската конституция в България има Обикновено народно събрание и Велико народно събрание, а след нея думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа.
Съдържание |
Народното събрание е единствен законодателен орган на Република България. Събранието се учредява чрез третата глава на българската Конституция от 1991 г. (чл. 62 до чл. 91). В Република България НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. Състои се от 240 народни представители, а Великото народно събрание от 400 представители избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира председател, заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. То осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите, приема държавния бюджет, установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за президент на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение Министерския съвет, създава, преобразува и закрива министерства (по предложение на министър-председателя), избира и освобождава ръководителите на БНБ и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава амнистия, учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори. Приема закони, решения, декларации и обръщения.
[редактиране] Парламенти
Парламент | Мандат | Брой депутати |
---|---|---|
Учредително събрание | 10.02.1879 - 16.04.1879 | 231 |
1 Велико народно събрание | 17.04.1879 - 26.06.1879 | 231 |
1 Обикновено народно събрание | 21.10.1879 - 24.11.1879 | 158 |
2 Обикновено народно събрание | 23.03.1880 - 18.12.1880 | 172 |
2 Велико народно събрание | 01.07.1881 | 307 |
3 Обикновено народно събрание | 10.12.1882 - 25.12.1883 | 47 |
4 Обикновено народно събрание | 27.06.1884 - 06.09.1886 | 195/286 |
3 Велико народно събрание | 19.10.1886 - 03.08.1887 | 493 |
5 Обикновено народно събрание | 15.10.1887 - 17.12.1889 | 285 |
6 Обикновено народно събрание | 15.10.1890 - 15.12.1892 | 276 |
4 Велико народно събрание | 03.05.1893 - 17.05.1893 | 577 |
7 Обикновено народно събрание | 15.10.1893 - 21.12.1893 | 145 |
8 Обикновено народно събрание | 15.10.1894 - 04.02.1896 | 149 |
9 Обикновено народно събрание | 01.12.1896 - 19.12.1898 | 159 |
10 Обикновено народно събрание | 16.05.1899 - 29.11.1900 | 169 |
11 Обикновено народно събрание | 22.02.1901 - 23.12.1901 | 166 |
12 Обикновено народно събрание | 22.04.1902 - 31.03.1903 | 188 |
13 Обикновено народно събрание | 02.11.1903 - 22.12.1907 | 189 |
14 Обикновено народно събрание | 15.06.1908 - 15.02.1911 | 203 |
5 Велико народно събрание | 09.06.1911 - 09.07.1911 | 414 |
15 Обикновено народно събрание | 15.10.1911-23.07.1913 | 213 |
16 Обикновено народно събрание | 19.12.1913 - 31.12.1913 | 204 |
17 Обикновено народно събрание | 20.03.1914 - 15.04.1919 | 257 |
18 Обикновено народно събрание | 02.10.1919 - 20.02.1920 | 237 |
19 Обикновено народно събрание | 15.04.1920 - 11.03.1923 | 232 |
20 Обикновено народно събрание | 21.05.1923 - 11.06.1923 | 245 |
21 Обикновено народно събрание | 09.12.1923 - 15.04.1927 | 267 |
22 Обикновено народно събрание | 19.06.1927 - 18.04.1931 | 275 |
23 Обикновено народно събрание | 20.08.1931 - 19.05.1934 | 283 |
24 Обикновено народно събрание | 22.05.1938 - 27.04.1939 | 160 |
25 Обикновено народно събрание | 24.02.1940 - 23.08.1944 | 160 |
26 Обикновено народно събрание | 15.12.1945 - 28.09.1946 | 279 |
6 Велико народно събрание | 07.11.1946 - 21.10.1949 | 465(375) |
1 (27) Народно събрание | 17.01.1950 - 02.11.1953 | 239 |
2 (28) Народно събрание | 14.01.1954 - 11.12.1957 | 249 |
3 (29) Народно събрание | 13.01.1958 - 04.11.1961 | 254 |
4 (30) Народно събрание | 15.03.1962 - 08.12.1965 | 321 |
5 (31) Народно събрание | 11.03.1966 - 18.05.1971 | 416 |
6 (32) Народно събрание | 07.07.1971 - 09.03.1976 | 400 |
7 (33) Народно събрание | 15.06.1976 - 07.04.1981 | 400 |
8 (34) Народно събрание | 16.06.1981 - 21.03.1986 | 400 |
9 (35) Народно събрание | 17.06.1986 - 03.04.1990 | 400 |
7 Велико народно събрание | 10.07.1990 - 02.10.1991 | 400 |
36 Народно събрание | 04.11.1991 - 17.10.1994 | 240 |
37 Народно събрание | 12.01.1995 - 13.02.1997 | 240 |
38 Народно събрание | 07.05.1997 - 19.04.2001 | 240 |
39 Народно събрание | 05.07.2001 - 17.06.2005 | 240 |
40 Народно събрание | 11.07.2005 - | 240 |
[редактиране] Велико народно събрание
Великото народно събрание (ВНС) е представителен държавен орган в България, избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни държавни и обществени въпроси, като приемане или изменяне на Конституцията, промяна на територията на държавата, избиране на държавен глава, на регенти и др. Като българска институция ВНС е въведено с чл. 85 на Търновската конституция, премахнато е в конституцията от 1947 г., но впоследствие е възстановено с промени в Конституцията на Народна република България през 1990 г.
Според Конституцията на Република България от 1991 г. по правното си положение ВНС се различава от НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, формата на държавата и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение.
ВНС може да се свика по предложение на президента или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ Народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати.
Броят на народните представители във ВНС е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, ВНС се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на ВНС се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето.
[редактиране] Решения на ВНС
- I ВНС заседава в Търново от 17 април 1879 г. до 26 юни 1879 г. с председател - Антим I. Избира германския принц Александър Батенберг за пръв български княз.
- II ВНС заседава в Свищов от 1 юли 1881 г. с председател - Тодор Икономов. Суспендира (спира действието) Търновската конституция, като гласува исканите от Александър I Български извънредни пълномощия да управлява страната 7 години с помощта на Държавния съвет.
- III ВНС заседава в Търново от 19 октомври 1886 г. до 3 август 1887 г. с председател - Георги Живков, по-късно заместен от Димитър Тончев. Избира за княз принц Валдемар Датски, а след отказа му да заеме престола избира германския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз.
- IV ВНС заседава в Търново от 3 май 1893 г. до 17 май 1893 г. с председател - Димитър Петков. Приема закон за изменение на 13 члена от Търновската конституция.
- V ВНС заседава в Търново от 9 юни 1911 г. до 9 юли 1911 г. с председател - Стоян Данев. Приема изменение на Търновската конституция.
- VI ВНС заседава в София от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. с председател - Васил Коларов. Изработва и приема през 1947 г. Конституция на Народна Република България и други важни закони.
- VII ВНС се открива във Велико Търново, но заседава в София от 10 юли 1990 г. с председател - Николай Тодоров. На 12 юли 1991 приема Конституция на Република България и се саморазпуска, като продължава да изпълнява функциите на обикновено народно събрание до избирането на ново народно събрание.