Николае Чаушеску

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Николае Чаушеску
Роден:	26 януари 1918 Скорничещ, Румъния
Починал:	25 декември 1989 Търговище, Румъния

Николае Чаушеску (26 януари 1918 - 25 декември 1989 г.) – ръководител на комунистическа Румъния от 1965 до падането на режима му през декември 1989 г.

[редактиране] Детство и начало на политическата кариера

Николае Чаушеску е роден в село Скорничещ, Окръг Олт, 26 януари 1918 г., в селско семейство. На 11 годишна възраст, след завършването на начално училище, Чаушеску заминава за Букурещ, където започва да чиракува при обущар.

През 1932 г. става член на Румънската комунистическа партия (РКП) – политическа формация, която по това време е в нелегалност. През 1933 г. е арестуван за първи път за комунистическа агитация по време на стачка. През 1934 г. следват нови 3 ареста – за събиране на подписи в подкрепа на освобождаването на железопътни работници, обвинени в комунистическа дейности др. Заради тези арести е обявен от властите за “опасен комунистически агитатор”, както и за “активен разпространител на комунистически и антифашистки материали”. След освобождаването си от ареста Чаушеску минава за известно време в нелегалност, но през 1936 г. е арестуван отново и този път е осъден на дву години затвор.

През 1939 г. среща Елена Петреску, за която се жени през 1945.

Чаушеску е арестуван и отново осъден през 1940 г., а през 1943 г. е прехвърлен в затвора в Търгу Жиу, където е в една килия с Георге Георгиу-Деж и бързо става негово протеже. След Втората световна война, когато съветското влияние е много силно, Чаушеску е избран за секретар на Съюза на комунистическата младеж (СКМ) - (1944-1945 г.).

След като комунистите идват на власт през 1947 г., Чаушеску става министър на земеделието, а по-късно зам.-министър на въоръжените сили в правителството на Георгиу-Деж. През 1952 г. става член на Централния комитет на Румънската работническа партия (РРП), само два месеца след елиминирането на “московската фракция” (водена от Ана Паукер) от ръководството на партията. През 1954 г., Чаушеску става пълноправен член на Политическото бюро на РРК, а по-късно успява да заеме втора позиция в йерархията на РРК.

[редактиране] Чаушеску в ръководството на Румъния

Каса Скънтеи (Casa Scânteii), Букурещ, Румъния. През ерата на Чаушеску тук е издаван печатния орган на Румънската комунистическа партия - в. Скънтея. На преден план се вижда статуя на Ленин

.

Само три дни след смъртта на Георгиу-Деж, през март 1965 г., Чаушеску поема поста генерален секретар на Румънската работническа партия (това е името на Румънската комунистическа партия по това време, след насилственото обединяване с крило на Социалдемократическата партия през 1948 г.). Едно от първите неща, които прави Чаушеску с идването си на власт, е преименуването на РРП в Румънска комунистическа партия (РКП). Същевременно, той заявява, че Румъния е станала социалистическа страна и решава да смени официалното наименование на страната от Народна република в Социалистическа република Румъния.

През 1967 г., Чаушеску става член на Държавния съвет, което укрепва позициите му във властта.

В началото на кариерата си като държавен ръководител Чаушеску се ползва с известна популярност заради курса си на независимост от Съветския съюз. През ’60-те години, Чаушеску прекратява активното участие на Румъния във Варшавския договор, въпреки, че страната е формален участник до разпускането му.

С отказа си Румънската армия да участва в инвазията в Чехословакия заедно със страните-членки на Варшавския договор, както и с активното си поведение на публично осъждане на тези действия, Чаушеску успява за известно време да привлече симпатиите както на сънародниците си, така и на Запада.

През 1974 г. Чаушеску приема титлата Президент на Румъния.

Във външната политика Чаушеску поддържа курс на привидна независимост от Москва и повечето страни от комунистическия блок. Например Румъния е една от двете социалистически страни, участвали в Олимпийските игри в Лос Анджелис в САЩ през 1984 г., които бяха бойкотирани от Източния блок. Отново Румъния е единствената социалистическа страна по това време, която поддържа дипломатически връзки с Европейски съюз. Договор, включващ Румъния в списъка на страните с които ЕС поддържа привилегировани отношения е подписан през 1974 г., а 1980 г. е подписан договор за обмен на промишлена продукция между Румъния и ЕС.

Въпреки независимия си външнополитически курс, Чаушеску упорито се съпротивлява на каквито и да е либерални действия във вътрешен план.

През ’80-те години, след идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз, опозицията на Чаушеску срещу съветската линия е продиктувана основно от нежеланието му да приеме курса на гласност. Тайната полиция на Чаушеску - Секуритате продължава с драконовския си контрол над информационните медии и задушава в зародиш всеки опит за свободно изразяване на мнението и вътрешна опозиция. Румънската национална телевизия излъчва до 1989 г. едва по няколко часа на ден черно-бяла програма. Румънците от южната част на страната, които имат техническа възможност да прихващат програмата на Българската национална телевизия я имат като едно от малкото средства за “връзка със света”. И досега румънците от тази част на страната помнят български изрази като “Лека нощ деца”, “Студио Х” (популярна поредица от криминални филми, излъчвана от БНТ през 80-те години), както и футболните термини на български език, запомнени от предаванията на БНТ.

Домът на народа, сега Палат на парламента, изграден по времето на Чаушеску

Във връзка с посещенията си от 1971 г. в Китай и Северна Корея, Чаушеску e завладян от идеята за пълно национално преустройство, каквото е залегнало в програмите на Корейската работническа партия и вече въведена в действие след културната революция в Китай. Веднага след завръщането си в страната, Чаушеску започва реформирането на румънската система, повлиян от философията на президента Ким Ир Сен. На тази тема са преведени на румънски език множество книги.

От 1972 г., Чаушеску започва да прилага проект за "систематизиране" на градските и селски населени места. Проектът е представян от пропагандната машина като голяма крачка напред към "многостранно развитото социалистическо общество" и предвижда масовото изселване на селяните в новопостроени блокове. Апогей на тази програма е унищожаването на стотици исторически паметници, включително и църкви, както и прекрояването на Букурещ в чаушесковски стил (над една пета от центъра на Букурещ е засегнат от тези “реформи”). Дома на народа (сега седалище на парламента) е сред най-големите сгради в света (втора след Пентагона). Протестите на множество неправителствени международни организации изиграват важна роля за укротяването на мегаломанските планове на диктатора и за спасяването на исторически паметници от черния списък на Чаушеску.

[редактиране] Диктатура и култ към личността

Плакат в Букурещ, 1986 г. Надписът гласи: "65 години от създаването на Румъвската комунистическа партия", на заден план се чете "Ерата на Чаушеску" и "Партията. Чаушеску. Румъния."

От ’70-те години, Чаушеску става обект на все по-разпространяващ се култ към личността, какъвто няма в Европа от времето на смъртта на Сталин. В този контекст “пролетарските” поети изиграват важна роля. Диктаторът е наречен “Геният на Карпатите”, както и “великият водач (на румънски “marele conducător”/Кондукатор), а съпругата му, също толкова полуграмотна като него – “учен от световна величина” и “любимата майка на народа”. Настъпва момент, в който Чаушеску започва да се появява на публични места със скиптър в ръка, като монарх.

Подобни прояви карат художника Салвадор Дали да изпрати на диктатора “поздравителна” телеграма. Румънския печатен орган на комунистическата партия вестник “Скънтея” (на румънски Scînteia – “Искра) не схваща ироничния тон и публикува целия текст на телеграмата.

Междувременно Чаушеску назначава членове на семейството си, начело с Елена Чаушеску на ключови ръководни постове.

[редактиране] Политически измерения

По време на "Епохата на Чаушеску", Румъния става четвъртия по обем в Европа износител на оръжие. Въпреки това, диктаторът мечтае да стане нобелов лауреат за мир. Воден от това си желание той полага големи усилия да посредничи в израелско - палестинския конфликт (Румъния е единствената държава, поддържаща официални връзки и с двете воюващи страни). Нещо повече – през ’80-те години Чаушеску организира референдум за намаляването на личния състав на Румънската армия с 5%. Пак през същия период множество "народни митинги" в подкрепа на световния мир са свиквани редовно по инициатива на диктатора.

[редактиране] Външен дълг

Въпреки диктаторския режим, заявяваната независимост от Москва води до благосклонността (не безкористна) на Запада. Режимът на Чаушеску получава значителни заеми за изпълнение на икономическите си програми. Заемите обаче нарастват неимоверно. Чаушеску вижда опасността от фалит на страната и провежда референдум, резултат от който е въвеждането в конституцията на забрана да се взимат нови външни заеми (тази точка от конституцията на Румъния е първата, която е отменена, при това без референдум, след свалянето на режима на Чаушеску)

През последните години на управлението си Чаушеску решава външния дълг на страната да бъде изплатен на всяка цена. За целта, огромна част от селскостопанската и промишлената продукция на страната отива за износ, а населението остава без най-елементарни средства за съществуване.

Пълното изплащане на външния дълг, на стойност 60 милиарда леи (грубо около 3,5 милиарда долара) приключва през лятото на 1989 г., няколко месеца преди падането на режима.

[редактиране] Социална политика

Социалната политика на режима на Чаушеску има значителен принос към утежняването на състоянието в страната. Насилственото увеличаване на "естествения" прираст на населението в продължение на десетилетия е един от основните приоритети на режима. Важен елемент на тази политика е въвеждането през 1966 г. на указ, който забранява абортите. Указът разрешава аборти на жени само с 5 или повече деца. Същевременно многодетните майки ползват значителни привилегии. Майките "героини" на 10 или повече деца получавали подарък от държавата автомобил “ARO”, правото на безплатен превоз с влака, както и безплатна почивка в санаториум.

Докато прирастът на населението се поддържал изкуствено, бедността и ниското (по-точно никакво) сексуално образование води до изоставянето на хиляди нежелани деца в държавни домове, които са в ужасяващо състояние по това време (вероятно и много след това), както и до изключително висока детска смъртност.

Друг елемент на “социалната” политика на Чаушеску е отказът му да приеме факта, че епидемията от СПИН се разраства в Румъния. През '80-те години в Румъния не се правят тестове за СПИН на кръводарителите. Това, както и използването на нестерилни игли за кръвопреливане извеждат страната на второ място в Европа по брой на деца, заразени с HIV-вируса в края на 20 век.

През 1987 г. със сила е потушена стачка на работници от Брашов срещу режима на Чаушеску.

През 1989 г., Чаушеску е все по-изолиран в социалистическия лагер. През август 1989 г. той предлага да се проведе среща на върха за да бъдат обсъдени проблемите на източно-европейския комунизъм и за "защита на социализма" в тези страни. Тази среща обаче е отхвърлена както от страните-членки на Варшанския договор, така и от Китай.

[редактиране] Нарастващо напрежение

През 1989 г., Чаушеску като че ли изцяло игнорира бедственото положение, в което е страната. Докато хората чакат на километрични опашки пред опразнените магазини за хранителни стоки, Националната телевизия излъчва кадри, в които диктаторът посещава специално подготвени за случая магазини, стоките по рафтовете на които “преливат”. В речите си Чаушеску неведнъж споменава “безпрецедентно високото жизнено равнище”, постигнато през неговото управление. Твърденията му без покритие са в жестоко противоречие с ежедневното съществуване на румънския народ.

[редактиране] Революцията от декември 1989 г.

Кървавите събития от Тимишоара и Букурещ през декември 1989 г. намират кулминацията си в падането на Чаушеску и комунистическия режим.

На XIV-тия Конгрес на РКП през ноември 1989 г. Чаушеску е избран отново за партиен и държавен ръководител с още 5 годишен мандат.

Опитът на режима да прогони унгарският реформистки пастор Ласло Тьокеш (László Tőkés) от жилището му в Тимишоара с мотива, че проповядвал етническа омраза, среща съпротивата на енориашите му, които правят жива верига около дома му в знак на протест. Към тях се присъединяват и румънски студенти, а демонстрацията за кратко време се разраства в протест срещу комунистическия режим. Части от армията, милицията и Държавна сигурност (Секуритате) обграждат митинга на 17 декември 1989 г. и откриват огън по протестиращите.

На 18 декември 1989 г., Чаушеску заминава на официално посещение в Иран, оставяйки на съпругата си Елена и на сътрудниците си да се справят с протестите в Тимишоара. Бунтът обаче се разраства. След връщането си в страната на 20 декември, Чаушеску държи телевизионна реч от телевизионно студио оборудвано в сградата на Централния комитет на РКП, в което обявява събитията в Тимишоара за опит на чужди държави да се намесят във вътрешните работи на Румъния и посегателство на суверенитета й. До изявлението на Чаушеску официалните медии стриктно са избягвали каквото и да е споменаване на събитията в Тимишоара, като единствените източници на информация, достъпни за румънците са били чуждестранните Радио Свободна Европа и Гласът на Америка.

"Народен митинг" в подкрепа на режима е организиран за следващия ден – 21 декември пред сградата на ЦК на РКП. Митингът обаче се обръща срещу режима. Семейство Чаушеску, изненадани от хода на събитията не успяват да овладеят масовото недоволство и се оттеглят в сградата на ЦК на РКП.

Населението на столицата се събира в центъра, където обаче се сблъсква с военни и милиционерски подразделения. Строят се импровизирани барикади. Силите на реда обаче са многочислени и добре въоръжени и успяват да превземат барикадите и да арестуват стотици от протестиращите.

Въпреки, че телевизионната програма е прекъсната, безпомощната и неадекватна реакция на Чаушеску е видяна в цялата страна. До сутринта на 22 декември протестите се разпространяват из всички големи градове на Румъния.

Смъртта на министъра на отбраната на Румъния Василе Миля, настъпила при подозрителни обстоятелства, е обявена на 22 декември по всички национални радио и телевизионни станции. Веднага след обявяването й, се състои извънредно заседание на Изпълнителния политически комитет на РКП, ръководено от Чаушеску, което решава диктаторът да поеме лично ръководството на армията.

Чаушеску прави още един неуспешен опит да произнесе реч пред хората, събрани пред седалището на Централния комитет на РКП. Протестиращите обаче насилват вратите и проникват в сградата, при което на Николае и Елена Чаушеску им остава само възможността да избягат с вертолет, който ги очаква на покрива на постройката.

[редактиране] Държавен преврат

Точният начин, по който се развиват събитията от 21-22 декември 1989 г., довели до падането на комунистическия режим в Румъния и досега не е напълно изяснен, въпреки изминалите над 15 години.

Широко разпространено е мнението, споделяно и от висшия офицер от Секуритате (тогавашната Държавна сигурност) Филип Теодореску, че група заговорници - генерали от Секуритате са се възползвали от събитията от 16-22 декември, за да извършат държавен преврат. Друг офицер от Секуритате – полковник Думитру Бурлан твърди, че държавен преврат е планиран още от 1982 г. и е трябвало да бъде осъществен по Нова година ’89-’90. Заради неочакваното развитие на събитията, планът е бил спонтанно пригоден към новите условия. Министърът на отбраната генерал Миля бил убит от заговорниците, тъй като отказал да им сътрудничи, или бил убит от хора верни на Чаушеску, защото отказал да разпореди армията да открие огън по протестиращите.

И досега не се знае дали този заговор е съществувал реално.

Алтернативни теории гласят, че събитията от декември 1989 г. били резултат от действията на военни, които се опитали да яхнат вълната на народното недоволство за да вземат властта за себе си.

Според Бурлан ръководители на съзаклятието били генералите Стънкулеску и Нягое – близки сътрудници на диктатора и негови съветници по въпросите на сигурността. Бурлан твърди, че генерал Стънкулеску бил човекът, убедил Чаушеску да свика митинга от 21 декември пред седалището на Централния комитет, където предварително били подготвени дистанционно управляеми оръжия за да бъдат използвани срещу протестиращите. Те трябвало да стрелят по хората докато внедрени провокатори викат антикомунистически лозунги и да предизвикат паника. Същевременно по мегафони трябвало да се заяви, че войници на Чаушеску стрелят по хората и така диктаторът да бъде компрометиран завинаги.

На 22 декември 1989 г., армията остава без командващ, тъй като Чаушеску е избягал, а министърът е убит. Военното ръководство на Букурещ заповядва на войските да се присъединят към демонстрантите.

Филип Теодореску твърди, че различни военни подразделения са били изпращани да се бият едно срещу друго от ръководителите на заговора, с претекста, че различни стратегически обекти, като столичното международно летище били завзети от “терористи”. Целта на тези действия била да се уплаши населението и да се привлече армията на страната на конспираторите. Общото мнение е, че наистина е имало терористични актове, но в основата на повечето е стояло тоталното объркване. Самоличността на така наречените “терористи” не е установена и до сега.

[редактиране] Краят на Чаушеску

На 22 декември 1989 г., Елена и Николае Чаушеску напускат столицата на борда на вертолет. Слизат от вертолета в Търговище.

Качват се на автостоп в кола. Заловени са от милиционерите и са предадени на военните власти.

На 25 декември Николае и Елена са осъдени на смърт и екзекутирани от набързо скалъпен военен съд. Съдът е необичаен с факта, че служебният адвокат на диктаторското семейство вместо да ги защитава сътрудничи с желание на прокурора. Полковник Бурлан твърди, че при екзекуцията генерал Виктор Стънкулеску окуражава войниците от наказателния взвод с думите: "“Хич да не ви е жал, имат два мириарда леи в банковите сметки!”".

[редактиране] Други

Чаушеску има осиновен син – Валентин Чаушеску, дъщеря – Зоя Чаушеску (1950-2006) и по-малък син Нику Чаушеску (1 септември 1951 – 25 септември 1996 г.).

Официалната заплата на Чаушеску била 18 000 румънски леи (приблизително 1200 долара по курса за 1989 г.). От тази сума Чаушеску внася по 5000 всеки месец в Държавната спестовна каса на сметката на децата си.

Личната охрана на Чаушеску е сравнително малобройна – едва 40 души и отговаряла за всички членове на семейството му. Началникът на охраната, полковник Думитру Бурлан твърди, че охраната имала само два автоматa. Твърди също, че Чаушеску смятал, че народът го обича и няма нужда от охрана.

[редактиране] Външни връзки

• Политиците от Революцията от 1989 г. (румънски)
• Clipa 638: Как беше убит Миля и живота на семейство Чаушеску (румънски)
• Стенограма от процеса срещу Чаушеску (англ.)
• Ceauşescu Nicolae - Romania's Dark Age under Communism (англ.)
• AP, 30 Sep 1989 (англ.)
• Reuters, 25 Oct 1989 (англ.)

   

Тази статия е включена в списъка на избраните на 29 март 2006. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии в българоезичната Уикипедия.