Нова Гвинея
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нова Гвинея (на английски: New Guinea) е вторият по големина остров на Земята след Гренландия с площ 800 000 км2.
Съдържание |
[редактиране] География
Островът се намира северно от Австралия. На територията му са разположени Папуа-Нова Гвинея и провинция Ириан-Джая от Индонезия. Най-висок е връх Джая (5033 м) в индонезийската част на острова, а на територията на Папуа-Нова Гвинея най-висок връх е Вилхелм (4500м), като планинската верига, към която принадлежат и двата, Ириан-Джая, е една от наи-малко познатите и неизследвани области на планетата. Островът притежава големи природни запаси от нефт, златна, медна и други руди. Там се намира една от най–големите медно–златни рудници на планетата — „Грасберг.“
[редактиране] Растителен и животински свят
Нова Гвинея е тропически остров и затова разполага с доста голямо разнообразие на видове. На нея обитават 11 хиляди вида растения, 600 уникални вида птици, повече от 400 вида земноводни, 455 вида пеперуди и около сто известни вида млекопитаещи.
[редактиране] „Изгубен свят“
През 2005 година група американски изследователи открива в тропическите гори на планинския район на Нова Гвинея място, наречено от тях „Изгубен свят“.
Този район с площ около 300 хиляди хектара разположен на склоновете на планината Фоджа в западната част на Нова Гвинея се оказва изолиран от въздействието на околния свят.
Учените откриват в изгубения свят повече от 20 неизвестни до сега вида жаби, четири нови вида пеперуди, пет неизвестни на науката вида палми и множество растения. Открити са няколко вида редки двуутробни — дървесно кенгуру, а също така и шестоперата райска птица на Берлепш, по-рано считана за измряла.
[редактиране] История
[редактиране] Ранна история
Човекът се заселва на острова някъде около 45 хиляди години преди новата ера от Азия. Впоследствие от тези преселници произлизат племената на папуасите.
Остъствието на големи и пригодни за опитомяване животни на острова пречи на развитието на земеделието и прави невъзможно животновъдството. Това обстоятелство способства за съхраняването на първобитно-общинен строй чак до днешни времена.
Изолираността на хората заради сложния релеф и отсъствието на технически средства за обмен на информация и култура способства за възникването на много езици и племена, изолирани едно от друго.
[редактиране] След откриването от европейците
Първите откриватели на Нова Гвинея са испанските и португалските мореплаватели в началото на XVI век. През 1526 година на брега акостира дон Хорхе де Менесес. Според легендата той дава на острова името Папу'а, което на индонезийски език означава къдрав. През 1545 година покрай острова минава испанецът Иниго Ортис де Ретес и го нарича „Нова Гвинея“, понеже крайбрежието му напомняло бреговете на африканската Гвинея.
По-късно испанските търговци започват да изнасят злато, сребро, кокос, каучук и ценна дървесина.
За изследването на Нова Гвинея зачително допринася и руския учен и пътешественик Николай Миклухо-Маклай.
