Новокаменна епоха

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Новокаменната епоха или неолит (от гръцки neos — ново и lithos — камък или нова каменна епоха) е последната част от каменната епоха. Името е измислено от Джон Лъбок през 1865 г. като усъвършенстване на трипериодната система. Тя следва плейстоцена и ранните години на холоценската мезолитна култура, като започва със земеделието и свършва, когато металните инструменти стават широко разпространени през Медната, Бронзовата или Желязната епоха в зависимост от географския район. Новокаменната епоха не представлява точно определен хронологичен период, а се отнася до най-ранните фази на заседнал живот и земеделие във всеки отделен регион.

Новокаменната епоха се свързва с група специфични поведенчески и културни харектеристики, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни. От 10 000 до 8000 г. пр.н.е. те са ограничени до прости земеделски култури (диви и питомни) и до отглеждането на кози и овце, но към 7000 год. пр.н.е. включват и домашни животни (крави, прасета), постоянни и полу-постоянни селища и грънчарство. Развитието на тези умения отново не е еднородно и се различава в различните региони. Японските обшества, например, познават грънчарството още през среднокаменната епоха.