Одеса

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Одеса (на руски Одесса, на украински Одеса, на турски Hacıbey) е черноморски град в Украйна. Одеса е голямо пристанище и културен център, както и областен град на Одеска област. Населението й през 2004 г. е 1 012 500 души.

През 1819–1858 Одеса е свободно пристанище. По съветско време то е най-важното търговско пристанище, както и съветска военноморска база. На 1 януари 2000 г. кеят на одеското търговско морско пристанище е обявен за свободно пристанище и свободна икономическа зона за 25 години.

Одеса е пристанище с топла вода, но то няма особена военностратегическа стойност. Контролът на Турция върху Дарданелите и Босфора позволяват на НАТО да контролира водния транспорт между Одеса и Средиземно море. Всъщност в Одеса има две големи пристанища: самата Одеса и Южни (също важен международен пункт за петрол), разположен в покрайнините на града. Иличивск, друго важно пристанище, се намира в същата област, на югозапад от Одеса. Те заедно правят голям транспортен възел, свързан по железопътен начин.

Петролните и химическите заводи в Одеса са свързани със съответните мрежи в Русия и Европейския съюз чрез стратегически тръбо- и нефтопроводи.

Одеса е петият по големина град в Украйна и най-важният търговски център за страната. През 19 век той е четвърти по големина в Русия — след Москва, Санкт Петербург и Киев. Старата му архитектура наподобява повече средиземноморската, отколкото руската, тъй като й е оказано френско и италианско влияние.

Съдържание 1 История 2 География 3 Личности 4 Други 5 Вижте още

[редактиране] История

През 14 век кримските татари търгували в района на Одеса. По време на Руско-турска война от 1787–92, украинските причерноморски казаци завладяли татарското селище Хаджибей (Hacıbey) и турската крепост Ени-Дуния близо до днешния град.

Одеса е официално основана през 1794 като руска военноморска крепост в земите, анексирани от Османската империя в резултат на Яшкия мирен договор от 1792. Градът е наречен на древната гръко-римска колония Одесос в Тракия, и през 1795 Екатерина Велика пожелава да използва елинското му име по политически причини.

Французинът Дук дьо Ришельо е управител на Одеса през 1803–1814. Избягал от Френската революция, той служи във войската на Екатерина срещу турците. На него градът дължи своята конструкция и организирането на удобствата и инфраструктурата. Той е смятан за един от бащите на Одеса.

През 1823–24 руския поет Александър Пушкин живее в изгнание в Одеса. В своите писма той пише, че Одеса е град, в който „можеш да помиришеш Европа. Говори се френски и има европейски вестници и списания за четене.“

По време на Кримската война (1853–1856) Одеса е атакувана от британските и френските военноморски сили. Градът по-късно става най-важното пристанище, изнасящо зърнени храни. През 1866 е изградена железопътна линия до Киев, Харков и Яш.

Семейството на Лев Толстой притежава дворец в града, който съществува и днес.

По-голямата част от къщите са направени от варовик, добиван от разположеното наблизо находище. Изоставените мини са по-късно използвани и разширени от местни контрабандисти. Създаден е сложен лабиринт от подземни тунели под Одеса, известни като „катакомби“. Днес те са туристическа атракция, но разходките в тях са опасни, защото не съществуват точни карти на мрежата.

От 18 до 19 век голяма еврейска общност от западните краища на страната се заселва в Одеса, като така градът става на първо място по брой евреи сред големите градове в Руската империя.

През 1905 в Одеса избухва работническо въстание, подкрепено от екипажа на руския броненосец Потьомкин и Лениновата Искра. След болшевишката революция от 1917 Одеса се окупира от няколко групи, включително украинската Централна Рада, френските, червените и белите войски. Накрая през 1920 червената армия овладява Одеса и я обединява с Украинската ССР, която по-късно става част от СССР. Известният филм Броненосецът Потьомкин увековечава това събитие и включва сцена, в която стотици руски граждани са убити на огромното каменно стълбище (днес известно като „Стълбите на Потьомкин“. Това е една от най-запомнящите се сцени за тази филмова епоха. В горния край на стъпалата, които водят надолу към пристанището, стои статуя на Ришельо. Истинското клане обаче се извършва на улиците, а не на самите стълби. Филмът кара мнозина да посетят Одеса, за да видят мястото, където е извършено кръвопролитието. Стъпалата продължават да са туристическа атракция в Одеса. Филмът на Сергей Айнщайн е направен в „Одеската филмова фабрика“, едно от най-старите кино-студии в Русия.

През 1921–22 в града има масов глад, породен от войната. През Втората световна война, между 1941 и 1944, Одеса е окупирана от румънски и немски войски. Градът пада през октомври 1941г. (виж битката за Одеса). Много хора са убити. Около 280 000 одесци (най-вече евреи) са убити или депортирани. Градът е освободен от съветската армия през април 1944. Той е един от първите четири града, награден с титлата „град-герой“ през 1945.

През 1960-те и 1970-те градът се разраства значително. Но през 70-те, а после и през 90-те, голяма част от одеските евреи емигрират в Израел, САЩ и в други западни държави, изоставяйки цели жилищни комплекси. Вътрешната миграция в Москва и Ленинград също е голяма, като там се образуват цели одески общности. Едни от най-известните руски фигури от шоубизнеса са Михаил Жванецки (хуморист) и Роман Карцев (комик). Успехът им през 70-те става повод Одеса да бъде наричана „столица на съветския хумор“. По-късно са основани няколко хумористически фестивали.

След рухването на комунизма през 1991 градът става част от получилата независимост Украйна. Днес в Одеса живят 1,1 млн души. В града са развити корабостроенето, преработката на нефт, химическата промишленост, металообработването и хранително-вкусовата промишленост. Одеса е и украинска военноморска база.

[редактиране] География

Времето е меко и сухо, като средната януарска температура е -2° C, а средната юлска — 22° C. Валежите са само 350 мм годишно.

[редактиране] Личности

• Родени в Одеса:
  • Игор Беланов (р. 1960), футболист
  • Ален Боске (1919-1998), френски писател
  • Ефим Гелер (1925-1998), шахматист
  • Иля Илф (1897-1937), писател
  • Спиридон Палаузов (1818-1872), историк
  • Леонид Трауберг (1902-1990), режисьор

• Българи, свързани с Одеса:
  • Петър Абрашев (1866–1930), политик, следва право през 1887-1890
  • Васил Априлов (1789–1847), просветен деец, живее в града от 1811
  • Христо Ботев (1848–1876), писател, учи в града през 1863-1865
  • Иван Вазов (1850–1921), писател, живее в града през 1886-1889
  • Найден Геров (1823–1900), просветен деец, учи в града през 1839-1845
  • Васил Друмев (1840–1901), духовник, политик и писател, учи в семинарията през 1858-1865
  • Алеко Константинов (1863–1897), писател, завършва право през 1885
  • Михаил Маджаров (1854–1944), политик, живее в града през 1886-1889
  • Данаил Николаев (1852–1942), офицер, завършва военно училище през 1875
  • Георги Обретенов (1849–1876), революционер, учи във военно училище през 1870-1875
  • Петър Пармаков (1850–1876), революционер, завършва военно училище през 1875
  • Стефан Стамболов (1854–1895), политик, учи в семинарията през 1870-1872
  • Димитър Тончев (1859–1937), политик, завършва право през 1883
  • Киро Тушлеков (1846–1904), просветен деец, учи в града през 1864-1867 и 1869-1871
  • Добри Чинтулов (1822–1886), писател, учи в семинарията през 1840-те

• Други личности, свързани с Одеса:
  • Иван Бунин (1870–1953), писател, живее в града през 1917-1919

[редактиране] Други

• По време на пребиваването си в Одеса през 1886-1889 Иван Вазов пише първия български роман „Под игото“, издаден през 1894.

[редактиране] Вижте още

• Официален сайт (на английски и руски)
• Портален сайт (на английски и руски)
• 2odessa.com (на английски)