Френска революция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Френска революция.
Френската революция е революция във Франция, продължила от 1789 до 1799, при която абсолютната монархия е премахната и, след кратко републиканско управление, е заменена с диктатурата на Наполеон Бонапарт. Тя оказва силно въздействие върху обществения живот в Европа, стимулирайки либералните движения на континента.
[редактиране] Предпоставки
Една от причините за революцията е, че през 1789г. френското общество все още се деляло на съсловия. Съсловие на духовенството, което обхващало 100 000 души; съсловие на аристокрацията (благородниците)- 400 000 души и съсловие на народа, това били всички останали (около 23 млн. души). Съсловията на духовенството и на аристокрацията не плащали данъци и се радвали на ред привилегии, а в съсловието на народа имало много замогнали се манифактуристи и финансисти, които искали да се включат във властта. Това довело до конфликт между буржоазията и аристокрацията. Друга причина за революцията била и финансовата криза във Франция. Луи XV направил опита да изведе страната от кризата, като обложи съсловията на духовенството и аристокрацията с данъци.
През 1789г. в Залата за тенис във Версай, депутатите от третото съсловие (съсловието на народа) се заклели да не се разпускат, докато не бъде приета Конституция; така било създадено Учредителното събрание. На 26 август 1789г. била приета "Декларация за правата на човека и гражданина", с която французите се обявили за равни в своите права за свобода, собственост и сигурност. През май 1789 г. се свикват Генералните Щати, а началото на революцията е на 14 юли 1789 г.
[редактиране] Етапи
Условно, Революцията може да се раздели на два етапа - първи етап (от 1789-1792г.) и втори етап (от 1792-1794г.). През първият етап се премахват феодалните превилегии и църковният десятък. През август 1789 се създава декларация "Правата на човека и гражданина", а през 1791г. се гласува конституция. С издаването й Франция става конституционна монархия. Според Конституцията, краляТ може да налага вето над законите и да сформира правителство. Още нещо ново е и създаването на свободен съд. Вторият етап е белязан от гилотинирането на Луи XVI и успешното отблъскване на антифренската коалиция, а именно Прусия, Испания и Австрия.
