Плитвишки езера

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Плитвишките езера (на хърватски: Plitvička jezera) е името на хърватски национален парк.

Плитвишки езера

Съдържание

1 История
2 Общо описание
3 Плитвишки езера
- 3.1 Горни езера
- 3.2 Долни езера
4 Външни препратки

[редактиране] История

Районът, в който се намират Плитвишките езера, е обявен за национален парк на 8 април 1949 г., а от 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Названието Плитвице е записано за пръв път през 1777 г. от Доминик Вукасович, свещеник от Оточац.

До 1958 г. районът е непристъпен и до езерата се достига единствено през горски просеки. Поради тази причина броят на посетителите е малък. Тогавашният управител на управата на парка, Йосип Мовчан, решава да бъде изградена система от дървени мостчета, чрез които да се даде възможност на по-голям брой посетители да разглеждат парка, а по този начин да се увеличат приходите за поддръжката му.

[редактиране] Общо описание

Площта на националния парк Плитвишки езера според информация от ЮНЕСКО е 19479 ха, а според хърватски източници е 29482 ха, от които 22000 ха гори. Намира се в Източна Лика, между планините Мала Капела и Плешивица, в непосредствена близост до пътя, който свързва Загреб с Далмация. Най-високият връх на Мала Капела (1280 м) е и същевременно най-високото място в националния парк Плитвишки езера.

Общата площ на езерата е 217 ха, от които три четвърти се падат на двете най-големи езера: Козяк и Прошчанско езеро.

Националният парк Плитвишки езера е уникален пример за физично-биохимична лаборатория на открито. Негов основен феномен е особеният начин на създаване на шуплестия варовик в резултат на строго определени взаимодействия между физикохимичните и биологичните особености на карстовата акватория при днешните климатични условия и условията на ненарушено природно равновесие. Чрез образуване на варовикова кора върху подводната растителност, в местата на преливане на водата възникват естествени бентове, от които долината на река Корана се преобразява в каскада от 16 стъпаловидно подредени проточни езера.

Поради различни природни особености, езерата се делят на Горни и Долни. Най-високото от тях, Прошчанското езеро, се намира на 639 м надморска височина, а най-ниското, Новаковича брод, е на 503 м. Горните езера се намират върху доломитна основа, в която повърхностната ерозия създава силно разчленен релеф и обичайна речна долина. Навсякъде около тези езера, а отчасти и в района на водопадите, се простира гора. Долните езера, които са по-малки и по-плитки, се намират върху варовикова основа и са разположени в каньон от отвесни скали, изсечен от реката през времето, предшестващо езерния етап.

Карстовите извори се захранват от подземни води от карстовия фон, който се намира само частично в границите на парка. Обаче главното количество вода в езерата донасят потоците Църна и Биела риека (Crna i Bijela rijeka) и Плитвица (Plitvica) със Сартука (Sartuka), които се вливат в езерата от карстови извори, а Риечица (Riječica) – в Козяк и оттук, в езерата от процеждащи се доломитни извори.

Основната характеристика на езерната система е значителната динамика на непрекъснато нарастване и преобразяване на всички нейни елементи. Под влияние на натрупващия се шуплест варовик при водопадите, дълбочината, големината, формата, та дори и броят на езерата постоянно се променят.

[редактиране] Водопади и пещери

Най-известните водопади на Горните езера са: Батиновачки (Batinovački), Галовачки (Galovački), Козячки (Kozjački), а на Долните: Милановачки (Milanovački), Милке Търнине (Milke Trnine), Велике каскаде (Velike Kaskade), а венец на тази своеобразна водна симфония са Саставци (Sastavci), където езерата се изливат в река Корана и потока Плитвица, с високия 72 м плитвишки водопад.

Към природните ценности на парка спадат и спелеоложки обекти – 20 пещери. Повечето от пещерите (14 на брой) са във варовиковата част на Плитвица: Шупляра (Šupljara), Голубняча (Golubnjača), Църна печина (Crna pećina), като особен интерес представляват пещерите в шуплестия варовик, възникнали под водопадите.

[редактиране] Флора и фауна

Повече от три четвърти от площта на парка е обрасла с гора, а останалата част са поляни и ливади край пръснати селца. Заради голямата височинна разлика – от около 400 м до 1200 м – в този район се срещат единайсет горски видове. В състава на горите преобладават бук, ела, смърч и бял бор. В местността Чоркова увала (Čorkova uvala – Чоркова котловина), в северозападната част на парка, е запазена девствена буково-елова гора с уникални дървесни екземпляри.

Сред разнообразната фауна се среща дребен дивеч, глигани, сърни, както и постоянните обитатели на парка – мечките, вълците и дивите котки, а в езерата има пъстърва. В този район са регистрирани над 120 вида птици, от които 70 гнездят тук постоянно.

[редактиране] Климат

Плитвишките езера са разположени на границата между две климатични зони: приморската и континенталната, където периодичните прониквания на влажен морски въздух постоянно се сблъскват с континенталните въздушни течения. Годишното количество на валежите възлиза на 1487 милиметра, а средната годишна температура на въздуха е 8,7 °C. Температурата на водата в Прошчанското езеро и Козяк през лятото достига и до 24°C. Целият район е покрит със сняг от ноември до март, а езерата замръзват през януари и февруари.

[редактиране] Условия за туризъм

В националния парк Плитвишки езера са организирани множество туристически маршрути, пътуване с корабче с електрически двигател по големите езера, а в околността съществуват и няколко къмпинги и хотели.

[редактиране] Плитвишки езера

Плитвишките езера, от най-високото към най-ниското, са както следва:

[редактиране] Горни езера

Прошчанско езеро, Прошче (Proščansko jezero, Prošće), площ 68 ха, дълбочина 37 м, дължина 2,5 км,
Цигиновац (Ciginovac), площ 7,5 ха,
Округляк (Okrugljak), площ 4,1 ха,
Батиновац (Batinovac), площ 1,5 ха,
Вир (Vir), площ 0,6 ха,
Велики Йовиновац (Veliki Jovinovac) или Велико езеро (Veliko jezero – голямо езеро), площ 2 ха,
Мали Йовиновац (Mali Jovinovac) или Мало езеро (Malo jezero – Малко езеро), площ 2 ха,
Галовац (Galovac), площ 12,5 ха,
Милино езеро (Milino jezero),
Градинско езеро (Gradinsko jezero), площ 8,1 ха,
Велики Бургет (Veliki Burget), площ 0,6 ха,
Козяк (Kozjak), площ 81,5 ха, дълбочина 46 м, дължина над 3 км,