Раданово
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Раданово е село в Северна България. То се намира в община Полски Тръмбеш, Област Велико Търново.
| Раданово | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Велико Търново |
| Община: | Полски Тръмбеш |
| Население: | 1 943 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 48 м |
| Пощ. код: | 5185 |
| Тел. код: | 06141 |
| Геогр. положение: | 43° 21' сев. ш. 25° 38' изт. д. |
| МПС код: | ВТ |
| Кмет или наместник | |
| Йордан Йорданов | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Раданово се намира 1.8км. югоизточно от общинския център гр. Полски Тръмбеш и на 32км. северно от областния Велико Търново.Стоящо в плодородната долина на р. Янтра то притежава удобни съобщителни връзки с цялата страна,чрез пресичащите го магистрала Русе- В.Търново и построената през 1917 година железопътна линия Русе- Горна Оряховица.Теренът е равнинен,а в околностите хълмисторавнинен с надморска височина варираща в границите между 30 и 350 метра.Климатът тук е сравнително мек и топъл спрямо други места в Дунавска равнина.
[редактиране] История
За пръв път с днешното си наименование село Раданово се споменава в османските регистри през 1618 година.Фактите и преданията обаче сочат за една приемственост с различни по вид поселения от Античността до наши дни.В района като част от общата етнокултурна картина в Северна България се приплитат много култури и цивилизации.В местности като "Градище","Бели бряг","Кутра","Манастира" и други се откриват артефакти като стрели,върхове на копия,сечива,накити и монети от различни епохи. Можем да смятаме,че крепостта "Кутра" функционира от тракийско време чак до отхвърлянето на турската власт.Тя е важен опорно-наблюдателен пункт,защитен западно от река Янтра.Оформения защитен комплекс е природно защитен,доукрепен и свързан с възвишенията на изток от него,наречени "Вишиш".По време на римското владичество тук е преден пост на град Никополис ад Иструм и държи главния път за важните тогава дунавски крепости Нове, Ятрус и Сексагинта Приста.Точно тук,в коритото на р. Янтра в средата на ХХ век е намерена бронзова глава с човешки ръст на император Гордиан III.
Около и в селото обшо досега са открити поне две тракийски предримски погребения.Има и римски могили.
Римската власт тук е установена около 46 г.сл.хр. след кръвопролитни сражения с местните кробизи и е отхвърлена някъде към III в. след готските набези.По-късно е временно възстановена вече под юрисдикцията на източноримските василевси,но както е известно след установяването на прабългарите по тези земи (VIIв).,тя е окончателно отхвърлена.Находки от това време са намерени в местността Таш тепе.
В местностите "Кутра" и "Манастира" личат следи от времето на Втората българска държава. Към XV век. селото вече е известно под името Фъсково.Според преданието настоящото си име то е получило от легендарния Радан,който "убил турците,които го карали да си копае гроб" и се заселил тук.
По време на османското владичество селото е с преобладаващо турско население. След Освобождението през 1878 г. на мястото на напускащите турци в Раданово се заселват българи предимно от Балкана и Предбалкана,но има и бежанци от Македония и Сърбия.Още през Средновековието,а по-късно и по време на Османското владичество край селото е преминавал важен сухоземен път,свързващ дунавското пристанище Свищов с черноморското Варна. Важен факт е,че селото дава много участници във всички войни за национално обединение.Дадени са свидни жертви.В тяхна чест е издигнат паметник в центъра на селото... През годините на т.нар. народна власт селото достига до население ок.2800 души.Само 15 г.по-късно:днес те едва достигат 1900,което въпреки това му отрежда статута на най-голямо село в общината.Застаряващото население,отрицателният естествен прираст и високото ниво на безработица са в унисон с цялостната обстановка в държавата.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Абсолютната незаинтересованост на държавните институции към богатствата под краката ни дава свобода на иманярите да разграбват съкровищата оставени ни от дедите.Вероятно много по-ценни предмети от случайно намерената гордианова глава отдавна са попълнили колекцията на някой богат чужденец...
[редактиране] Редовни събития
Тодоровден - конни надбягвания (т.нар. кушии), Спасовден - празник на селото.
[редактиране] Легенди
Според една местна легенда след разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на 18 юли 1868г.,един от четниците му,бягайки от преследващите го турци се озовал в покрайнините на Раданово в местността "Крушака".Изморен от пътя той легнал да си почине и неусетно задрямал.За негово нещастие наблизо минавали кадъни и една от тях го забелязала.Тя побързала да се върне в селото където съобщила за спящия четник.Един местен турчин по име Кара Рустем,който имал проблеми с властта ,заради нежеланието си да служи във войската,издебнал спящия българин,убил го и му отрязал главата.Той побързал да занесе отрязаната глава на властите в Търново.Заради това негово дело му били опростени досегашните зулуми и непокорства и от него момент нататък бил на особена почит в местното турско общество.
[редактиране] Други
Църква "Св. Възнесение Христово",построена през 1895 г. Читалище "Светлина",основано през 1882 г. Основно училище "Св.св. Кирил и Медодий",основано през 1917 г.,но училище като постоянна инситуция има още през 1886 г.,като често се сменят сградите.
