Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Римски цифри — Уикипедия

Римски цифри

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Римските цифри са непозиционна бройна система появила се в древен Рим и използвана и до днес в някои области. Римските цифри използват букви, на които се придават цифрови значения и позволява изписването на цели числа:

I или i за едно,
V или v за пет,
X или x за десет,
L или l за петдесет,
C или c за сто (лат. centum),
D или d за петстотин (произлиза от половината на гръцката буква Φ използвана за 1 000)
M или m за хиляда (лат. mille), или се е използвала гръцката буква Φ.

Системата, използвана в Античността е претърпяла малки промени през Средновековието и се различава от тази, която се използва днес. Изписването на римските цифри е било нормализирано и се базира на няколко основни принципа:

  • Всеки символ, намиращ се от дясно на друг символ с по-голяма стойност се прибавя към тази стойност.
  • Всеки символ, намиращ се от ляво на друг символ с по-голяма стойност се изважда от тази стойност.
  • Символите са групирани в низходящ ред по стойност, освен тези, за които се прилага предното правило. На практика това правило гласи, че при римските цифри първо се изписват хилядните, после стотиците, след това десетиците и накрая единиците.
  • Символ представляващ стойност 10x не може да се поставя пред символ по-голям от 10x+1. Така например M може да бъде предшестван единствено от C, но не от I, V или X.

[редактиране] Цифри

При използване на посочените по-горе символи и правила, системата на Римските цифри позволява да се изписват всички числа от 1 до 3999. При стойности по-големи от тези се използвали различни техники, като прибавяне на хоризонтални черти над буквите или използване на комбинации от специални символи.

Следващите таблици показват всички числа от 1 до 100 написани с римски цифри, както и основните стойности от 1 до 3000.


числата от 1 до 100 с римски цифри
    1 2 3 4 5 6 7 8 9
    I II III IV V VI VII VIII IX
10 X XI XII XIII XIV XV XVI XVII XVIII XIX
20 XX XXI XXII XXIII XXIV XXV XXVI XXVII XXVIII XXIX
30 XXX XXXI XXXII XXXIII XXXIV XXXV XXXVI XXXVII XXXVIII XXXIX
40 XL XLI XLII XLIII XLIV XLV XLVI XLVII XLVIII XLIX
50 L LI LII LIII LIV LV LVI LVII LVIII LIX
60 LX LXI LXII LXIII LXIV LXV LXVI LXVII LXVIII LXIX
70 LXX LXXI LXXII LXXIII LXXIV LXXV LXXVI LXXVII LXXVIII LXXIX
80 LXXX LXXXI LXXXII LXXXIII LXXXIV LXXXV LXXXVI LXXXVII LXXXVIII LXXXIX
90 XC XCI XCII XCIII XCIV XCV XCVI XCVII XCVIII XCIX
основните числа от 1 до 3000 с римски цифри
    + 10 ×10 ×100 ×1000
 1   I   XI   X   C   M 
 2   II   XII   XX   CC   MM 
 3   III   XIII   XXX   CCC   MMM 
 4   IV   XIV   XL   CD   
 5   V   XV   L   D   
 6   VI   XVI   LX   DC   
 7   VII   XVII   LXX   DCC   
 8   VIII   XVIII   LXXX   DCCC   
 9   IX   XIX   XC   CM   


Въпреки, че съществувало понятие близко до значението на 0, за числото 0 не съществувала римска цифра. Липсата на такова число не позволило развитието на позиционна числова система с римските цифри, което довело до постепеното им заместване с арабски цифри.

За да се определи стойността на едно число написано с римски цифри, трябва то да се чете от ляво на дясно. Ако една цифра е по-голяма или равна на следващата, то тя се прибавя към общата стойност. В обратния случай се изважда. При стойности по-големи от 4000 това правило се променя.

  • XVI = 10 + 5 + 1 = 16
  • XIV = 10 - 1 + 5 = 14 (тъй като I е по-малко от V)
  • DIX = 500 - 1 + 10 = 509 (тъй като I е по-малко от X)
  • DCLXVI = 500 + 100 + 50 + 10 + 5 + 1 = 666 (използвайки всеки базов символ по веднъж дава числото на звяра)
  • DCCCLXXXVIII = 888
  • MDXV = 1515
  • MCMLXXV = 1000 + 1000- 100 + 50 + 10 + 10 + 5 = 1975
  • MCMXCIX = 1000 - 100 + 1000 - 10 + 100 - 1 + 10 = 1999 (кратки изписвания като MIM или IMM не отговарят на правилата)
  • MMII = 2002
  • MMMCMXCIX = 1000 + 1000 + 1000 - 100 + 1000 - 10 + 100 - 1 + 10 = 3999

[редактиране] Употреба

В наши времена римските цифри се използват за отбелязване на вековете (например XVII век), при имена на владетели (например Симеон II, Луи XIV), при циферблатите на някои часовници, при номериране на спортни състезания (напр XXVIII летни олимпийски игри) и др.

[редактиране] Външни препратки

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu