Ричард I (Англия)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Ричард I крал на Англия |
|
 |
|
| Роден: | 8 септември 1157 Оксфорд, Англия |
|---|---|
| Починал: | 6 април 1199 край Лимож, Франция |
Ричард I (8 септември, 1157 – 6 април, 1199) е крал на Англия в периода 1189 - 1199. Той е от династия на Плантагенетите. Син е на краля на Англия Хенри II Плантагенет и неговата жена, херцогиня Елеонора Аквитанска. По негово време, трубадурът Бетран де Борн го нарича Oc-e-Non (Yes-and-No), докато някой по-късни писатели го наричат Ричард Лъвското сърце, Cœur de Lion. Освен титлата крал на Англия, в същия период Ричард I e бил херцог на Аквитания, херцог на Нормандия и граф Анжуйски, Турски и Менски, а в периода 1169-1189 се е наричал и граф де Поатие.
Съдържание |
[редактиране] Детство
Ричард е роден на 8 септември 1157 в Оксфорд. Като трети законен син на Хенри II, Ричард формално имал малко шансове да получи английската корона. Като дете той заминал за Франция, където получил като наследство от майка си херцогство Аквитания и Поатие. Едновременно с това през 1170г. по-големият брат на Ричард, Хенрих, е бил коронован под името Хенри III (в историческата литература го наричат “Младият крал”, за да не го бъркат с Хенри III, племенник на “младия Хенри” и Ричард, син на Йоанна), но фактически така и не получил реална власт. Ричард бил добре образован (той е писал стихове на френски и окситански език) и бил много привлекателен - висок 1.93, синеок и рус. Най-много обичал да воюва – от детство той е проявявал големи политически и военни способности, бил е известен със своята храброст и се извисявал над аристократите в своите земи. Също както и братята му, Ричард боготворил своята майка и не одобрявал пренебрежението на баща си към майка си. През 1173г. Ричард, заедно с другите синове на Хенри, вдигнал срещу баща си метеж, но бащата му ги победил. Ричард взел участие в метежа по настояване на майка си, а също и във връзка с лична обида от баща си – Ричард трябвало да се ожени за Алиса, дъщеря на Людвил VII, но тя в продължение на 17 години била любовница на Хенри (бащата на Ричард). Ричард получил шанс да получи английската корона пред 1183г. след смъртта на “Младият Крал”. Въпреки че, след това той се оказал най-възрастният син на Хенри, имащ право да царува, той решил да даде Аквитания на Иоанна. Като сключил договор с френският крал Филип II, Ричард разгромил Хенри. В същата година кралят починал. Ричард бил коронован на 3 септември 1189
[редактиране] Управление
През десетте години, които управлявал, Ричард прекарал само 6 месеца в Англия. Неговото управление, което започнало с еврейските погроми в Лондон и Йорк (виновните за които били наказани от Ричард), рязко се отличавало от царстването на неговият баща. Ричард се прославил със своите военни подвизи, но неговото потребителско отношение към Англия довело управлението на страната до увеличаване на данъците за финансиране на армията и флота. Той даже освободил от васалска клетва краля на Шотландия Вилхелм I за сумата от 10 000 марки, а също така започнал да търгува с държавни земи и постове. Всички средства били насочвани за подготовка на третия кръстоносен поход.
[редактиране] Кръстоносен поход
През 1190г. кралят се отправил в Трети кръстоносен поход, като оставил за регент и канцлер Уилям Лонгчамп. От началото на септември 1190г. Ричард и Филип II се установили в Сицилия, където през 1182г. починал Вилхелм II, бившият мъж на Иоанна, сестрата на Ричард. Племенникът на Вилхелм, Танкред I, затворил Иоанна в тъмница и я лишил от наследство. На 4 октомври 1190г. Ричард завладял Месина и я разграбил, а през март 1191г. Ричард и Танкред подписали мирен договор според който Иоанна била освободена, а Ричард провъзгласил за свой наследник на английският престол племенникът си Артур Британски, син на Готфрид II, на когото Танкред обещал да даде за жена една от своите дъщери. В резултата на този договор се влошили отношенията на Англия със Свещената Римска Империя, а братът на Ричард, който искал да стане наследник вдигнал метеж. През май 1191г. Ричард победил управителят на Кипър Исак Комнин и сам започнал да управлява острова, използвайки го като междинна база за своите кръстоносци, която била запазена от нашествия. Там той се оженил за Беренгария Наварска. (Той бил сгоден със Алиса, сестрата на Филип II, обаче нейните връзки със Хенрих II препятствали на брака й с Ричард по религиозни съображения, а Елеонора, майката на Ричард, сметнала че владението Навара, което се намира на юг от Аквитания ще обезопаси нейните земи). Бракът на Ричард и Беренгария бил бездетен – те прекарвали малко време заедно, защото Ричард повече се интересувал от военните победи. През юни 1191г. Ричард най-накрая пристигнал със своята армия в Палестина, където пристанището-крепост Акра бил обсаден от кръстоносците, които почти завзели града, но сами били обкръжени от войските на Саладин. Ричард прекъснал преговорите между Конрад Монферадски и Саладин и след многократни атаки на кръстоносците на 12 юни Акра се предала. Като не получил ,в нарушение на договора, обещаният откуп за гарнизона на Акра, а също и Истинският Кръст, завладян от Саладин при Хатин, Ричард заповядал да убият 2600 пленника. Въпреки това, добрите отношенията между Ричард и Саладин станали едни от най-известните средновековни сюжети. Саладин изпращал на Ричард пресни плодове и лед, а веднъж когато конят на Ричард бил убит, му подарил 2 жребеца. Ричард също отговарял с подаръци. Те даже са разглеждали въпроса за сватбата между сестрата на Ричард Джоан и братът на Саладин Ал-Адил. Поради раздорите по повод разделението на Кипър и върховенството на похода, Ричард скоро бил изоставен от неговите съюзници – херцога на Австрия Леополд V и Филип II (Филип също имал намерения да се възползва от отсъствието на Ричард за завладяването на неговите земи във Франция). В резултат на това Ричард , въпреки че бил близо до завладеният от мюсюлманите Иерусалим, не го атакувал и бил принуден да сключи мир със Саладин на 2 септември 1192г., като поискал християните да имат свободен достъп и да могат да живеят в Иерусалим. Ричард признал за крал на Ерусалим Конрад Монферадски, който скоро бил убит от асасините, и неговото място заел племенникът на Ричард – Хенрих II Шампански, което хвърлило подозрение върху Ричард, че е замесен в убийството на Конрад.
[редактиране] Плен
Връщайки се , корабът на Ричард бил принуден да спре на остров Корфу, принадлежащ на Византия. Ричард избягал през централна Европа и бил пленен през декември 1192г. около Виена от Леополд V, който обвинил Ричард в смъртта на Конрад, негов братовчед. Ричард бил предаден на Хенрих VI – император на Свещената Римска Империя, който го затворил във замъка Дюрнштейн. Императора поискал откуп 150 000 марки – двугодишният доход на английската корона, от тях 100 000 марки трябвало да бъдат платени предварително (Йоан и Филип II предложили 80 000 марки за това Ричард да остане пленник, но императора не приел тяхното предложение). Елеонора Аквитанска събрала исканата сума чрез непосилни данъци и на 4 февруари 1194г. Ричард бил освободен. Филип II изпратил писмо на Йоан с думите “Бъди внимателен. Дяволът е на свобода.”
[редактиране] Край на управлението
След връщането си в Англия, Ричард сключил примирие с Йоан и го назначил за наследник, въпреки неговите подмолни машинации. Обаче сега той влязъл в конфликт със Филип. През 1197-1198г. Ричард построил в Нормандия замъка Гаяр, недалеч от Руан, въпреки че по договора с Филип той не могъл да строи замъци. На 26 март 1199г. при обсадата на замъка Шалю-Шаброл в Лимузен той бил ранен в ръката от арбалетна стрела и на 6 април починал от заразяване на кръвта в ръцете на Елеонора, своята 77 годишна майка и жена си Беренгария. Той бил погребан в абатство Фонтевро в Франция редом до своят баща. Понеже Ричард бил бездетен, на трона се възкачил неговият брат Йоан. Френските владения на Плантагенетите за начало искали за крал племенникът на Ричард – Артур Бритонски. От тези спорове за наследство е започнал разпада на “Империята Анжу”. Други най-важни последствия от управлението на Ричард са:
- Завладеният от Ричард Кипър бил необходим за поддръжка на франкските владения в Палестина в течение на цяло столетие.
- Неговото невнимание към управлението на държавата довело до корумпирането на администрацията.
- Военните подвизи на Ричард го направили една от най-големите фигури в средновековната история и литератора. Ричард е главен герой в много легенди (особено за легендата за Робин Худ, въпреки че те са живели в различно време), книги (Айванхоу на Валтер Скот), филми (Лъвът през зимата) и компютърни игри.
