Данте Алигиери

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Данте Алигиери италиански поет

Роден:	1265 Флоренция, Италия
Починал:	14 септември 1321 Равена, Италия

Данте Алигиери (на италиански: Dante Alighieri ) е италиански поет от град Флоренция. Неговото най-прочуто произведение е „Божествена комедия“ („La Divina Commedia“), връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагаща за развитието на съвременния италиански език.

[редактиране] Жизнен път

[редактиране] Детство и произход

Рождената дата на Данте не е известна, въпреки че той съобщава, че е роден под знака на Близнаци, т.е. през май или юни. Той е роден в изтъкнато флорентинско семейство (чието истинско фамилно име е Алагиери), което е политически ориентирано към гвелфите, политически съюз, който се намира в сложни опозиционни отношения с гибелините. Самите гвелфи били разделени на черни и бели. Според Данте, неговото семейство има древноримски корени (Ад, XV, 76), но най-ранният му известен предшественик е живелият не по-рано от 1100 г. Качагуида дели Елисеи.

Баща му, Алигиеро ди Белинчоне, е бял гвелф, но след като гибелините побеждават в битката при Монтаперти, той не получава никакво наказание за своите политически възгледи, което говори за репутацията на неговото семейство.

Майката на Данте е Дона Бела дели Абати. „Бела“ е съкратено от Габриела, но също така означава и „красива“, докато Абати (името на могъщ род) означава в превод „членове на ордени, които се прехранват с просия“ — наистина странно име. Тя умира, когато Данте е 5–6 годишен, и Алигиеро скоро се жени за Лапа ди Карисимо Чалуфи. (Не е сигурно дали се е оженил за нея, защото повторните бракове на вдовците не са били толерирани в обществото). Тази жена обаче със сигурност му ражда две деца — Франческо, братът на Данте, и сестра му — Тана (Гаетана).

През 1277, когато Данте е на 12 години, той е обещан за съпруг на Джема, дъщерята на Мането Донати. Сключването на брачни договори по онова време е нещо съвсем обичайно и представлява важна церемония, изискваща официални документи, подписани пред нотариус. Данте има няколко синове от Джема. Както често се случва с известните хора, много хора претендират, че са потомци на Данте; за Джакопо, Пиетро и Антония обаче се знае с най-голяма вероятност, че са негови деца. Антония става монахиня под името сестра Беатриче. Друг човек, Джовани, твърди, че е негов син и го е придружавал в изгнаничеството му, но има някои съмнения около истинността на твърденията му.

[редактиране] Образование и поезия

Не се знае много за образованието, което получава Данте. Смята се, че той се е образовал у дома. Знае се, че е изучавал тосканска поезия по времето, когато Сицилианската поетическа школа, културна група от Сицилия, започва да набира популярност в Тоскана. Неговите интереси са причината за запознаването му с провансалски поети и менестрели, както и на латинската култура, като особено му допада Вергилий.

Важно е да се отбележи, че по време на „Secoli Bui“ (Тъмните векове) Италия представлява механичен сбор от малки държави, така че политически и културно Сицилия се различава от Тоскана толкова, колкото и Прованс от Тоскана. В различните области не се говори общ език, а културата е различна в различните краища на Италия. Въпреки това, може да се приеме, че Данте е един модерен интелектуалец с международни разбирания и интереси.

На 18-годишна възраст той се запознава с Гуидо Кавалканти, Лапо Джани, Чино да Пистоя, а скоро след това и с Брунето Латини. Заедно те стават водачи на течението Dolce Stil Novo. Брунето по-късно е споменат в „Божествена комедия“ (Ад, XV, 82), за това, на което е научил Данте.

Докато е все още млад, той се запознава с Беатриче Портинари, дъщерята на Фолко ди Портинари. Според една от версиите, Данте я вижда само веднъж и никога не е говорил с нея. Трудно е да се разгадае в какво точно се състои тази любов, но се случва нещо от голямо значение за италианската култура: в името на тази любов Данте оставя своя отпечатък върху Stil Novo и кара поетите и писателите да обърнат по-голямо внимание на любовта.

Когато Беатриче умира през 1290 г., Данте се опитва да намери спасение в латинската литература. От „Convivio“ знаем, че той е прочел „De consolatione philosophiae“ на Боеций и De amicitia на Цицерон. След това той се отдава на изучаване на философията в религиозни училища като например доминиканското в Санта Мария Новела. Той взима участие в дебатите между двата главни монашески ордена, францисканския и доминиканския, които се водят открито или тайно във Флоренция, като първите били привърженици на мистицизма и учението на Св. Бонавентура, а другите на теориите на Св. Тома Аквински. „Прекомерното“ увлечение по философията на Данте е по-късно критикувано от неговата героиня Беатриче в „Чистилище“.

[редактиране] Флоренция и политика

Данте Алигиери, статуя, Флоренция

Данте е служил също така като войник, и през 1289 г. се бие в сражението при Кампалдино (11 юни) заедно с флорентински рицари срещу Арецо, а през 1294 г. е сред рицарите, които съпровождат Карло Мартело, докато той е във Флоренция.

Данте става също така лекар и аптекар. Той не е имал намерение да се заеме с тези професии, но според закон от 1295 г. благородниците, които искали да заемат държавни постове, трябва да станат членове на Corporazioni di Arti e Mestieri, така че Данте е приет бързо в аптекарската гилдия и след това вече може да започне да прави политическа кариера. Професията, която той избира, не е съвсем неподходяща, тъй като по аптеките тогава се продавали книги. Данте не постига нищо значимо като политик, но участва във властта години наред в град, обзет от политически вълнения.

Гвелфите били разделени на две фракции (групи): бели (guelfi bianchi) и черни (guelfi neri). Белите били водени от Виери деи Черки, а черните — от Корсо Донати. Техните „цветове“ били избрани, когато Виери деи Черки предоставил закрилата си на семейство Гранди от Пистоя, което било известно като „La parte bianca“ („бялата партия“). Корсо Донати от своя страна дава закрилата си на съперника, „parta nera“, и по този начин тези цветове стават символи на двете флорентински партии.

По онова време не е било лесно да се занимаваш с политика, тъй като папа Бонифаций VIII обмислял военна окупация на Флоренция и градът е в центъра на италианските и международни политически съперничества. През 1301 г. Шарл дьо Валоа, братът на френския крал Филип IV, трябвало да посети Флоренция, тъй като папата го назначил за помирител на Тоскана. Но правителството на града вече се било отнесло зле спрямо папските посланици няколко седмици по-рано, тъй като се стремяло към независимост и откъсване от влиянието на папата. Подозирайки, че Шарл дьо Валоа може да е получил неофициални нареждания, градският съвет решава да изпрати делегация до Рим, за да се увери в истинността на намеренията на папата. Данте оглавил тази делегация.

[редактиране] Изгнаничество и смърт

Папа Бонифаций VIII бързо отпратил другите представители и помолил Данте да остане в Рим. По същото време (1 ноември 1301) Шарл дьо Валоа влязъл във Флоренция заедно с черните гвелфи, които през следващите шест дена убили много от своите врагове. Черните гвелфи въвели свое ново правителство в града, а Канте деи Габриели ди Губио бил определен за „Podesta“ (кмет). Данте бил осъден на изгнание за 2 години, и трябвало да плати голяма сума пари. Поетът бил все още в Рим, където папата му „предложил“ да остане, и поради това той бил обявен за беглец. Той не могъл да си плати глобата и накрая бил осъден на доживотно изгнаничество. Ако флорентински войници го хванели, той щял да бъде незабавно екзекутиран.

Поетът взел участие в няколко опита на белите гвелфи да възвърнат властта си, но те се провалили поради предателство. Данте бил изпълнен с горчивина от отношението, на което бил подложен от враговете си, и се отвратил от вътрешните борби и неефективността на някогашните съюзници. По това време започва и творческата история на „Комедията“.

Данте гостува на Бартоломео дела Скала във Верона, после отива в Сарцана (Лигурия), и след това вероятно живее за известно време в Лука с мадам Джентука, която го настанява удобно (по-късно е спомената в знак на благодарност в Чистилище, XXIV,37). Според някои източници той е бил и в Париж — между 1308 и 1310 г. Според други, които са още по-недостоверни, той е ходил в Оксфорд.

През 1310 г. Ариго VII напада Италия и Данте вижда в това нахлуване възможност за отмъщение. Италианският поет му пише (както и на други италиански принцове) няколко писма, в които настоява черните гвелфи да бъдат унищожени.

Във Флоренция Балдо д'Агулионе амнистира голяма част от белите гвелфи, които са в изгнаничество, и им позволява да се завърнат в града. Данте обаче не е помилван поради писмата, които праща на Ариго.

През 1312 г. Ариго напада Флоренция и побеждава черните гвелфи, но няма доказателство, че Данте е бил замесен. Според някои, той е отказал да участва в нападението на чуждестранен нашественик в родния му град, а според други името му станало неприятно дори за белите гвелфи и те заличили всяка следа от неговия преход. През 1313 г. Ариго умира, заедно с всичките надежди на Данте да види Флоренция отново. Той се връща във Верона, където Кангранде дела Скала му разрешава да живее в известна степен безопасно, и вероятно му осигурява благополучие. Кангранде е допуснат в Рая на Данте (Рай, XVII, 76).

През 1315 г. Флоренция е принудена от Угучоне дела Фаджуола, военния офицер, който контролира града, да амнистира флорентинците, които са в изгнание. Данте фигурира в списъка на изгнаниците, но отказва да се върне в родния си град, тъй като Флоренция искала изгнаниците да се съгласят да се отнасят към тях като към обществени престъпници в една религиозна церемония.

Когато Угучоне най-накрая побеждава във Флоренция, смъртната присъда на Данте се заменя със затвор, като единственото условие е той да отиде във Флоренция и да се закълне, че никога повече няма да влезе в града. Данте не прави това. Неговата смъртна присъда се запазва и се прехвърля по-късно на неговите синове.

В по-напреднала възраст Данте все още таи надежди, че един ден ще го поканят във Флоренция при благоприятни условия. За Данте изгнаничеството е вид смърт, която го лишава от голяма част от неговата самоличност. Данте говори за болката от изгнаничеството в Песен XVII на Рай, където Cacciaguida, неговият прапрадядо го предупреждава какво да очаква:

  «. . . Tu lascerai ogne cosa diletta
     piu caramente; e questo e quello strale
     che l'arco de lo essilio pria saetta.
  Tu proverai si come sa di sale
     lo pane altrui, e come e duro calle
     lo scendere e 'l salir per l'altrui scale . . .»

  ". . . You shall leave everything you love most:  
  this is the arrow that the bow of exile
  shoots first.  You are to know the bitter taste
  of others' bread, how salt it is, and know
  how hard a path it is for one who goes
  ascending and descending others' stairs . . ."

Рай, XVII, 55–60. Относно надеждата да се върне във Флоренция, той я описва с голям копнеж в Песен XXV на Рай, като че ли вече осъзнал, че неговата мечта е нереалистична:

  Se mai continga che 'l poema sacro
     al quale ha posto mano e cielo e terra,
     si che m'ha fatto per molti anni macro,
  vinca la crudelta che fuor mi serra
     del bello ovile ov'io dormi' agnello,
     nimico ai lupi che li danno guerra;
  con altra voce omai, con altro vello
     ritornero poeta, e in sul fonte
     del mio battesmo prendero 'l cappello . . .

  If it should happen . . . if this sacred poem
  this work so shared by heaven and earth
  that it has made me lean these long years
  can ever overcome the cruelty
  that bars me from the fair fold where I slept,
  a lamb opposed to wolves that war on it,
  by then with other voice, with other fleece,
  I shall return as poet and put on
  at my baptismal font, the laurel crown . . .

Рай, XXV, 1–9. Това никога не се случва, неговите кости се намират все още в Равена, а не във Флоренция.

Гуидо Новело да Полента, принц на Равена, го кани там през 1318 г., и той приема отправеното предложение. Там той завършва „Рай“ и скоро след това умира, може би от малария. Това се случва през 1321 г., когато Данте е на 56 години. Той е погребан в църквата Сан Пиетро Маджоре (по-късно известна като Сан Франческо). Бернардо Бембо, венециански претор, се погрижва за тленните му останки, като урежда по-добър гроб.

На гроба на Данте са изписани няколко стиха от приятеля му Бернардо Каначо, посветени на Флоренция:

parvi Florentia mater amoris

„Флоренция, майка на малката любов“

[редактиране] Произведения

„Божествена комедия“ описва пътуването на Данте през Ада (Inferno), Чистилището (Purgatorio) и Рая (Paradiso), като той отначало е воден от римския епически поет Виргилий, а по-късно от възлюбената си Беатриче (с която той никога не разговарял и която видял само веднъж). Докато Адът е представен ярко от гледище на съвременния читател, богословските подробности, представени в другите части на произведението, изискват много търпение и начетеност, за да бъдат разбрани. Чистилището е най-лиричната и състрадателна от всичките три части. Раят е с най-голяма богословска насоченост и съдържа възторжени мистични откъси.

Данте пише Комедията на своя местен диалект. Създавайки поема с епическа структура и философска цел, Данте разбира, че италианският език е подходящ за изразяването на най-висши мисли и идеи, и едновременно с това въвежда тосканския диалект като стандарт за италианския език.

Други негови произведения са De Vulgari Eloquentia („За народното красноречие“) и La Vita Nuova („Нов живот“), историята за неговата любов към Беатриче Портинари, която също така е герой на Комедията. Книгата съдържа любовни поеми на тоскански, което не е нищо ново; простонародният език се ползвал за любовни поеми и преди Данте да напише това произведение, но то съдържа обяснителни бележки на простонароден език, докато за тази цел се ползвал обикновено латинския.

Забележка: указанията в Божествена комедия са следните: (Ад, XV, 76) = (кантика, песен, стих)