Североизточен приморски район
от Уикипедия, свободната енциклопедия
СЕВЕРОИЗТОЧЕН ПРИМОРСКИ РЕГИОН
Североизточният приморски регион заема кв.км 19 973кв.км. – 18% от площта на страната. Той обединява областите с центрове Варна, Добрич,Шумен. Крайбрежието и гр. Варна са притегателни за населението от вътрешността на региона. Мястото му в националната икономика се определя от стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост, машиностроенето, зърнопроизводството, морския транспорт и туризма. Единствено в тази част на черноморския шелф на страната се добиват полезни изкопаеми.
Съдържание |
[редактиране] ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ И ГРАНИЦИ
Североизточният приморски регион е разположен в североизточната част на страната и има широк излаз на Черно море. Местоположението му осигурява значителни предимства за неговото социално-икономическо развитие. Черноморската граница създава условия за развитието на морския транспорт и е важен фактор за отраслите, развиващи се въз основа на вносни суровини. Североизточната граница съвпада с държавната граница с Република Румъния и засега е слабо усвоена в стопанско отношение. Границата е пресечена от международния път Констанца – Варна – Бургас – Малко Търново – Истанбул. Западната граница отделя региона от Североизточният придунавски регион. Южната граница минава по Източна Стара планина, лесно проходима е и свързва двата причерноморски региона.
ПРИРОДНА СРЕДА И ПРИРОДНИ РЕСУРСИ
Природните условия в региона са разнообразни и се отличават с регионална специфика. Климатът е умереноконтинентален, като по крайбрежието е изразено морското влияние. Валежните количества са средно около 500mm и са по-малки от тези за страната. Релефът е разнообразен, преобладават равнини – Добруджа; платовидно-хълмисти земи – Фрагненско, Провадийско, Шуменско, Авренско плато; полупланински релеф – Източна стара планина, и крайморски низини. Почвените ресурси са едно от най-съществените природни богатства на региона. Те са разнообразни, но преобладават черноземите – Добруджа и Лудогорието – които се характерисират с високо плодородие. В южните части на региона са разпространени сиво-кафевите и кафевите горски почви. Около 60% от поземления фонд на региона са обработваема земя. Повечето находища на полезни изкопаеми са с малки запаси и на изчерпване. Находището на нефт край Шабла е изчерпано. Със стопанско значние са мангановите руди, които се добиват в община Балчик. По южния бряг на Варненския залив – край нос Галата е открит природен газ с промишлени запаси. По-големи са запасите на нерудни полезни изкопаеми – камменна сол край Провадия; каолин край гр. Каолиново; кварцови пясъци при Белославското езеро; в Авренското и Фрагненското плато има кариери за добив на варовик. Водните ресурси са по-големи в южната част на региона – р. Провадийска, р. Камчия, и много по-малки в северната част, но като цяло са недостатъчни за потребностите на региона и особено на селското стопанство, тъй като в региона не протичат големи реки, но в речните долини нивото на подпочвените води е високо и са изградени големи язовири – Цонево, Тича; чрез дълбоки сондажи в Добруджа са открити подземни води, които се използват за нуждите на поливното земеделие. С промишлено значение са водите на Девненските извори, използвани за задоволяване потребностите на химическите предприятия. С регионално значние са минералните води на Варна и Каварна, езерата по добруджанското крайбрежие и горските ресурси от широколистна дървесина в Предбалкана и Източна Стара планина.
НАСЕЛЕНИЕ И СЕЛИЩНА МРЕЖА
През 2004г. населението е 1 278 112 души - 16,5% от населението на страната. Средната гъстота на населението в региона е 64ч/кв.км. То е разпределено неравномерно. Над една трета(36%) от него живее във област Варна,, 65% от населението е градско. Най-рядко е населена общинитина Крушари (14ч/кв.км.) до границата с Румъния.Най-гъсто е населен района на Варненската агломерация (1347ч/кв.км.) Естественият прираст е -3,8‰ и е по-висок от средния за България -5,2(2004)‰. През 2004г. раждаемостта е 9,6‰ за България е 9‰ . Смъртността е 13,4‰ – по-ниска от средната за страната14,2‰. Миграционната подвижност на населението е ниска и е главно в рамките на региона, преобладават миграциите от селата към градовете. В етническата структура доминира българското население 69,2%.Друга по-голяма етническа група са турците – 22,5%. В региона живеят и цигани-5,8%.Другите националности 1,2%.Тези който не се самоопределият1,3%.Болшинството от населението са християните 69% ,а мюсилманите са 27%. Селищната мрежа се формира от 524 населени места – 23 града и 501 села. Трите големи града в региона – Варна, Добрич, Шумен, са центровете, които поддържат селищното развитие. Характерни са малките градове като Върбица, Плиска, Каолиново.
[редактиране] Структура на стопанството
Предимствата на Североизточният приморски регион – транспортно-географското положение, полезните изкопаеми, местните демографски ресурси, големият дял на обработваемата земя и развитата инфраструктура благоприятстват развитието на стопанството в региона.Брутен вътрешен продукт на региони за 2003 година е 4 847 924 000 или 14% от този на България.Бвп на на човек от населението за 2003 година е 3 758лв, което поставия региона на трето място по развитие. От тези 4 847 924 000 близо полвината се падат на Област Варна която играе ролията на мощен икономически локомотив за региона.
[редактиране] Първичен сектор
Земеделието е трети по значние отрасъл в стопанската система на региона и дава 17,7% и формира около 15% от общата селскостопанска продукция на страната. Производството на зърно, фураж, месо, мляко и други продукти в региона има определящо значние за хранителния баланс на страната – 1/5 от площите засявани с културни растения у нас. През 2004г. регионът осигурява 1/3 от пшеницата, 1/2 от царевичното зърно и 10% от ечемика на страната. Средните добиви на пшеница от 1 дка са по-високи от средните за страната. На второ място по производство се нареждат техническите култури - 1/3 от слънчогледа на страната. От трайните насаждение най-големи площи заемат лозята, ябълките и прасковите. Аграрното стопанство на Североизточният приморски регион има основно, жизненоважно значние за подържането на зърнения баланс в страната. Животновъдството в Североизточният приморски регион е представено с всичките си подотрасли. С най-голямо значение е говедовъдството. В зърнопроизводителните райони се развиват свинтевъдството и птицевъдството, а в хълмистите и планинските – овцевъдството. В Шуменско се отлеждат ценни породи коне. Горското стопансто е с незначителен дял в регионалното стопанство.
[редактиране] Вторичен сектор
В Североизточният приморски регион промишлеността заема 24% от брутен вътрешен продукт.Тя създава 10% от общата промишлена продукция на страната. Промишленият профил на регионалното стопанство се формира от 4 отрасъла – машиностроене, химическа, хранителна и лека промишленост. Само тези отрасли осигуряват 70% от промишлената продукция на региона. Химическата промишленост е ориентирана към производството на минерални торове, соди, киселини, пластмаси – Девня; парфюмерийни и битови химически изделия – Шумен. Намалява дяла на произвежданата продукция и на заетите в машиностроенето и електротехничестката промишленост. Пред сериозни производствени проблеми е изправено и тежкотоварното автомобилостроене в Шумен. Главен машиностроителен център в региона е Варна – дизелови двигатели, битова електроника, металообработване, корабостроене и кораборемонт – завода във Варна, с филиални предприятия в Добрич, Шумен, Нови Пазар, Попово и Провадия, които са в тежко икономическо състояние през последните години и някои от тях са закрити. Богатата суровинна база в областта е фактор за специализацията на региона в стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост и в производството на строителни материали – Нови Пазар, Каспичан, Шумен, Белослав, Девня. Леката и хранителната промишленост осигуряват 21% от промишлената продукция на региона. Отрасълът е представен от консервната промишленост – Варна, Добрич, Балчик и т.н., мелничарската – Добрич, Шумен и др. Слънчогледова суровина се преработва във Шумен и Провадия, грозде във винарските заводи във Варна, Добрич, Преслав, Попово и Омуртаг. В Шумен и Варна има пивоварни заводи – 20% от производството на бира в страната. Местната промишленост е съсредоточена в Добрич, Варна, Шумен, Смядово, млекопреработващата е разпространена в по-големите селища, а захарната в Девня и Провадия. Характерни за региона са и прозводствата на алуминиеви профили, дограми и фолио – Шумен, конфекция – Варна, Добрич, Шумен, паркет – Долни чифлик, и мебели - [[В
