Попово
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Попово е град в Източна България. Той се намира в Област Търговище и е втори по големина в областта след Търговище. Градът е административен център на община Попово.
| Попово | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Област: | Търговище | ||
| Население: | 19 997 | ||
| Надм. височина: | 210 м | ||
| Пощ. код: | 7800 | ||
| Тел. код: | 0608 | ||
| МПС код: | Т | ||
| Кмет | |||
| Людмил Веселинов | |||
| Адрес на общината | |||
| гр. Попово, пл. "Александър Стамболийски" № 1 | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Най-високото място в Поповско - връх Калакоч - 485 м. - трета по височина точка в Дунавската равнина, намираща се в близост до селата Ковачевец и Паламарца. Най-пълното краеведско изследване за града е книгата "Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк", с автори А. Попов и Н. Кънев - поповски учители, която е публикувана през 1929 год. в печатница „Просвета“ на Ив. Калчев - Попово и в момента е библиографска рядкост, слабоизвестна дори и на мнозина от сегашните жители на града, а най-интересното изследване на старините на Поповската община остава и до днес книгата „Опис на старините по течението на река Русенски Лом“ на чехът Карел Шкорпил, издадена през 1914 год. в София.
[редактиране] Кратка историческа справка
За пръв път името на селището се споменава в тимарски османски регистър от 1555 год. като село Поп Алагьоз или Евренос, на името на най-големия земевладелец с вакъфи и в района - Евренос бей. Тогава селцето е било част от Никополски санджак, като селище от Разградската каза. По-късно е известно и под името Попкьой (Поповото село), като за основаването му от един свещеник и до днес е запазена интересна легенда, разказвана основно през XIX век. До Освобождението селото е част от нахия Кара Лом (Черни Лом), веднага след това попада в Русенска губерния, Разградски окръг. По време на Руско - турската освободителна война от 1877-1878 год. за пръв път руски войски влизат в Попово на 16 юли 1877 год., а окончателното освобождение на селището, заедно с околните села се извършва на 15 януари 1878 год. от Русчушкия /Източния/ отряд на руската армия. След Освобождението селището изпреварва икономически останалите околни населени места, главно благодарение на предприемчивия дух на новите заселници – балканджиите, дошли основно от Габровско и Великотърновско, които заменят изселващото се турско население. Поради географските си дадености и наличието на предприемчиви и напредничави за времето си жители, през 1880 год. село Попово е обявено за Околийски център на Поповска околия с 48 прилежащи селища.
[редактиране] Икономическа характеристика на града
Най-голям икономически подем в градчето настъпва след прокарването на ж. п. линията София - Варна, минаваща в непосредствена близост до Попово благодарение на силния натиск на местната общественост върху правителството и откриването на поповската ж. п. гара през 1899 год., което превръща градчето в първостепенен земеделски, търговски, а по-късно и икономически център за района. Видовете промишленост, които са били развити до 1944 год. са: маслобойна (сега завод „Роса”, крупен доставчик на олио за цялата страна) и мелница - собственост на братя Доневи; тухларна - собственост на братя Иванови (вероятно потомците им в момента живеят в Швейцария), закритата през 80-те години на 20 век печатница, издателство и книжарница (основани през 20-те години на XX век), цехове за производство на безалкохолни напитки, цигари и др. по-малки предприятия.
След 09.09.1944 год. след национализацията на частните промишлени мощности и след окрупняването на по-малките такива постепенно се създават заводите „Спорт”, „Ален мак”, „Ремонтен завод”, завод „Възход”, Керамична фабрика, Винзавод, Хлебозавод и др. През 60-те год. към тях са добавени ПК „Петър Лазаров” (в сферата на услугите), Сортови семена, Пътно управление, Млекоцентрала „Сердика”, а през 70-те год. завод „Родина”, Хлебна промишленост, фабрика „Искра”, завод „Чавдар” и др. През 80-те год. възникват ПЖК „Родопа”, Сепараторен цех, прераснал в завод, Електроапаратурен завод и др. Най-силен стимул в развитието си местната промишленост получава по линия на интегрирането на промишлеността на социалистическите държави в /СИВ/ и по линия на оръжейната промишленост на тези държави. Повечето от поповските предприятия строят цехове и в близките села, с което осигуряват постоянни доходи и на селското население в района. За нуждите от работна ръка на тази огромна промишлена зона за големината на Попово през 1971 год. започва изграждането на нов квартал (ЖК „Запад” или "Русаля"), застроен изцяло с многоетажни блокове, където да живеят основно новите работници, придошли главно от селата. През 1971 год. към Попово са присъединени селата Невски и Сеячи и са превърнати в негови квартали, с което се оформя днешния териториален облик на селището. До 1990 год. предприятията на Попово страдат от постоянен недостиг на работна ръка и този постоянен глад за работещи довежда до неколкократното увеличаване на неговото население, главно за сметка на селското в района.
[редактиране] Последните две десетилетия
След разпадането на икономическия и военния съюз на социалистическите държави (СИВ и Варшавския договор), войните в бивша Югославия, колапса в търговията с разпадащия се и вече бивш СССР и бързата приватизация на държавните предприятия и в Попово започва закриването на голяма част от предприятията, което води до появата на много висока безработица и до постепенно намаляване на населението на Попово. В момента то се препитава главно в шивашките предприятия, земеделието, преработката на земеделски продукти, услугите, в държавните и общински служби и фирми, както и в няколкото работещи в различна степен индустриални предприятия. През последните няколко години се правят опити за развитие и на туризма, използвайки благоприятното разположение на града спрямо другите по-големи населени места, природните дадености на района и културното му богатство. По различни проекти, спечелени от Общината, се извършва ремонт на централната част на града и благоустройството му като цяло. Постепенно, макар и бавно и много трудно през последните няколко години, започна съживяването на града, с един останал основен и все още нерешен проблем - липсата на достатъчно и добре заплатена работа за младите хора, която да им даде възможност да покажат своите способности в родния си град.
[редактиране] Религии
Градът е доминиращо християнски, а повечето от околните села - с компактно мюсюлманско население и цигански общности, изповядващи както исляма, така и християнството. В град Попово функционират и два православни християнски храма: завършената през 1863 год. възрожденска църква “Свети Архангел Михаил”, известна още и като „старата църква“ и църквата “Успение на Пресвета Богородица” със стенописи от проф. Никола Ганушев и Цанко Василев, започната през 1908 год. и завършена след прекъсвания на строителната работа през 1931 год. В момента стенописите на църквата се реставрират и опресняват. В Градската градина се намира също и един малък православен параклис „Рождество на Пресвета Богородица“, построен през 1908 год. и реставриран с дарения на поповските граждани през 90-те год. на XX век. Изографисан е от Митко Игнатов, а олтарът му е изработен от Валери Стефанов.
[редактиране] Образование
В момента в града функционират шест детски градини, три основни училища: „Никола Йо.Вапцаров“ с директор Румен Коев Рачев (ул. "Панайот Волов" № 8), „Климент Охридски“ с директор Кармелина Панайотова Колева (ул. "Райна Княгиня" № 4) и „Любен Каравелов“ с директор Марина Великова Димитрова (ул. "Цар Освободител" № 17), една гимназия: „Христо Ботев“ с директор Венелин Николов Лазаров (ул. "6-ти септември" № 8а) и две професионални гимназии: по селско-стопанство с директор Раде Миланов Костадинов (ул. "Раковска" № 1) и по техника и лека промишленост с директор Светослав Янков Минчев (ул. "Аспарух" № 1), както и едно помощно училище "Паисий Хилендарски" с директор Лилия Рачева Иванова (ул. "Отец Паисий" № 5).
[редактиране] Обществени институции
На територията на община Попово функционират 32 читалища, които съхраняват, развиват, популяризират и осъществяват културната дейност на територията на общината. Към всички читалища има общодостъпни библиотеки, като най-голямата от тях е в читалище “Св. св. Кирил и Методий”, която изпълнява и методически функции. Основна дейност на читалищата е развитието на любителското художествено творчество. Особено значими са творческите успехи на танцов състав “Северняци”, на фолклорен ансамбъл “Северняче”, вокално трио “АГРА”, Студио за модерен балет, танцова формация “ЧАР”, танцов състав “Веселяче”, Детска музикална школа към НЧ-Попово, певческа група “Антола”, художествени колективи за автентични песни и обичаи към селата Садина, Светлен, Славяново, Кардам и др.
В Община Попово функционира Дом на културата. Той осъществява богата и разнообразна културна дейност на територията на цялата община. Многобройни са изявите на художествените колективи към Дома както в общински, така и в национални и международни културни събития. В град Попово функционира и частна картинна галерия “Арт-ТТ”, която самостоятелно или съвместно с общината организира изложби на местни и чужди автори.
[редактиране] Театри
До 1956 г. в града е функционирал професионален театър. От тук са актьорите Иван Братанов, Илия Пенев, Яким Михов и Милко Никодимов. Днес най-често в града гостуват театрите на градовете Габрово, Велико Търново, Шумен, Търговище и София, които изнасят своите представления в залите на Читалището на града или в залата към Дома на културата.
[редактиране] Летен театър
Едно уникално за региона амфитеатрално съоръжение, изградено върху мочурливо място, което е било превърнато в миналото в бунище за централната част на града, открито официално на 7 май 1966 год., съчетаващо в себе си киносалон под открито небе, театрална сцена за изяви и концерти с гримьорни и съблекални и игрище за футбол на малки врати. Неизползван и почти изоставен без поддържане, след 1991 год. той се върна към нов живот след отдаването му на концесия от Общината на частен предприемач от града и основния ремонт, който той извърши главно през 2006 год., който не е окончателно приключил. Възстановени са сцената, местата за зрителите, отводняването на прилежащия терен, заведението към комплекса и др.
[редактиране] Градски исторически музей
Създаден като музейна сбирка към читалището в града през 1957 год. От 1991 г. е със статут на Исторически музей. Днешната му експозиция е открита на 2 март 1995 г. с отдели: археология, етнография, селището в периода 15-19 век, градът в ново и най-ново време и изобразително изкуство. Съхранява движи паметници на културата от района, сред които праисторическа култова пластика, римска бронзова пластика, мраморни оброчни релефи, възрожденски икони, предмети на стария градски бит, както и предмети, свързани със стопанския, политическия, просветен и културен живот в града и творби на изявени български художници. В отделна сграда (къщата на Мара Тасева) е уредена етнографска експозиция “Бит и култура на градското население от края на 19-то и началото на 20-то столетие”. Адрес на Историческия музей: бул. “България” № 91 тел. + 359/608/2-35-64
Музейни сбирки съществуват и към читалищата в общината: в селата Садина, Светлен, Паламарца, Славяново и други.
[редактиране] Етнографски музейни сбирки на територията на Общината
- Беломорска етнографска сбирка в село Светлен, посветенa на материалната и духовната култура на беломорските българи, заселили отново селото след Oсвобождението на България. Разполага с богата експозиция от автентични носии носени от т. нар. “беломорци” и предмети на бита на бежанците от Беломорска Тракия. Носиите са послужили в близкото минало като оригинален реквизит, използван при създаването на филма “Капитан Петко войвода” и др.
- Капански архитектурно-етнографски комплекс в село Садина, посветен на капанците и тяхната материална и духовна култура като интересна, съхранила се почти до най-ново време, етнографска група от Североизточна България. Изгражда се по проект от програма ФАР, свързан с културния туризъм.
[редактиране] Редовни събития
- Официален празник на Попово е 10 юни. На тази дата през 1883 год. с княжески Указ № 426 по предложение на управляващия Министерството на вътрешните дела селото Попово се преименува в „градец“ (град) Попово.
- Пазарен ден (или „малкия околийски празник“, както го наричат поповчани) за поповска община и за град Попово в частност е петък.
-
Емблематичният за Попово кинофестивал за операторско майсторство „Златното око” в памет на родения в Попово кинооператор Димо Коларов се провежда през една година, обикновено четна, през месец май.
"Златното око" - Национален фестивал на алтернативното кино "Мини филм - Попово" се провежда през месец май, през една година, обикновено нечетна, като е предназначен за всички любители на камерата, като цели да представи най-интересната продукция, създадена от непрофесионални киноклубове и кинолюбители на определена тематика.
- Поповски русалски панаир — един от най-известните панаири поне в Североизточна България, добил отново тази своя популярност след 1989 год. Продължава една седмица, съпътстван с множество изяви и култури прояви и огромен брой най-различни сергии и панаирни атракции. Провежда се през Русалийската неделя (седмица), започваща с празника на Свети Дух – понеделник след Петдесетница (50 дни след Великден), откъдето е получил и своето име. Началото на панаира е поставено в първото десетилетие на 20 век с освещаването на един извор, смятан за лечебен, намиращ се на територията на днешната Градска градина. Това е едно от трите събития, заедно с Коледа и Великден, събиращо разпръсналите се в България и по света поповчани отново в техния роден град.
- „По стъпките на четата на Таньо Войвода“ - тържества, провеждани всяка година на 1 и 2 юни, посветени на геройския път на тази чета, съвпадащи с финала на този поход на Керчан баир до село Априлово.
[редактиране] Побратимени с Попово градове
Зарайск, Русия
Кампулунг, Румъния
[редактиране] Личности
- Димо Коларов — кинооператор
- Люба Велич — прима на Виенската опера
- доц. Йовчо Крушев — пианист
- Лилия Гюлевa — диригент
- Иван Руж — литературен критик
- Христо Минчев, Богдан Глогински, Кольо Георгиев, Йордан Ветвинов и Иванко Николов — писатели
[редактиране] Други
[редактиране] Политика
Традицинна политическа ориентация към БСП след 1989 год. със силна носталгия на по-възрастното население по т. нар. „Татово време“ и към НДСВ за един много кратък период от време. Един от градовете с много висока безработица в страната в момента. Много добре развит икономически център преди 1944 година. Видовете промишленост, които са били развити тогава са:маслодобойна и мелница - собственост на братя Доневи, действаща и до момента, но не като тяхна собственост, а като търговско дружество работеща под името и марката "Роса" крупен доставчик на олио за цялата страна и най-вече за верига "Фантастико" в София;тухларна - собственост на братя Иванови - вероятно потомците им в момента живеят в Швейцария. Закрита през 80-те години на 20 век; печатница, издателство и книжарница - основани през 20-те години на 20 век. Машините са специално поръчани и доставени от Германия по изрична поръчка на един от братята-собственици на търговското дружество. След 1944 са национализирани и закрити, а собствениците - изпратени в Белене. Последният от братята-собственици почина през 90-те години на 20-ти век, а архива му бе предаден за вторични суровини - включваше уникални краеведски изследвания, снимки на семейството на бившите собственици с цар Борис III по време на първите големи военни маневри след Първата световна война и Ньойския мирен договор, провели се в района през есента на 1937 год., лична кореспонденция и уникални географски карти. По-добрата техника на печатницата е пренесена в Търговище и до ден днешен се използва в печатницата на бившия партиен вестник на БКП. В Попово в момента сградите на печатницата са превърнати в магазини за дрехи - втора употреба; фабрика за безалкохолни напитки - основана в началото на 20-ти век. След 1944 година всички мощности са пренесени в Търговище, за да дадат начало на промишлеността там. Популярна банка Попово е основана още през 20-те години на 20-ти век (9 юни 1919 год). Попово е било и център на най-големия пазар на живи животни до 1944 година в Североизточна България.
[редактиране] Периодичен печат
„Местен вестник“. Отпечатва се един път седмично като се разпространява всеки петък. Наследник на вече несъществуващия „Поповски вестник“, с новини за събитията от региона, забавна страница и исторически четива за Попово и прилежащите му населени места. Може да се прочете или изтегли през официалната страница на Община Попово, където се намират почти всички негови броеве под PDF формат.
[редактиране] Спорт
- Футболният отбор на града се нарича "Черноломец". Звездният миг на отбора е 6 май 1946 год., когато играе на финала на първия национален турнир за купата на Съветската армия в София срещу ФК „Левски“ (София) и губи срещата с резултат 4:1 в полза на ФК „Левски“.
- Волейболният отбор за мъже на града се нарича ВК "Попово" и се състезава в "А" елитна волейболна група, при това много успешно.
- Отборът по тенис на маса за мъже на града се нарича "Роса 1" и е един от най-добрите непрофесионални отбори в страната.
[редактиране] Кухня
Кухнята на Попово е преимуществено с елементи на балканджийската кухня. В традиционната кухня на старите поповски семейства има много интересно съчетание на западноевропейска и българска традиция, но тя е почти забравена поради масовото изселване на тези семейства от сегашния град в миналото най-често към Шумен, Варна и София и по-малко към Тъговище, а в най-ново време към Италия, Испания, Германия и др.
[редактиране] Външни препратки
- Официална страница на Поповската община и на нейната администрация
- За историята и резултатите от археологическите проучвания на късноримската крепост "Ковачевско кале" до Попово
- Младежки Център - Попово
- За изградената през есента на 2006 год. екопътека по поречието на "Голямата река" при село Иванча, нейните атракции и др.
Градове в България с над 20 000 жители  |
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
