Сергей Есенин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сергей Есенин руски поет

Роден:	3 октомври 1895 Константиново, Русия
Починал:	28 декември 1925 Ленинград, Русия

Сергей Александрович Есенин (на руски Сергей Александрович Есенин) е руски поет. Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература.

[редактиране] Биография

Сергей Есенин е роден на 3 октомври (21 септември стар стил) 1895 в Константиново (днес Есенино), село в Рязанска област. Започнал да пише от малък, през 1912 той се премества в Москва, където работи като коректор в печатница. Там се жени за колежката си Анна Изрядовна, от която има един син, умрял в трудов лагер през 1937. Известно време посещава Московския университет, но скоро го напуска.

През 1915 Есенин се премества в Санкт Петербург. Там се запознава с поетите Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Клюев и Андрей Бели, които оказват влияние върху работите му и му помагат да започне литературната си кариера. През същата година издава първата си стихосбирка и скоро става един от най-популярните руски поети.

През 1916 Сергей Есенин е мобилизиран, но с излизането на Русия от Първата световна война е освободен от служба. През 1917 той се жени повторно за Зинаида Райх, бъдеща съпруга на Всеволод Майерхолд, от която има дъщеря и син. През 1918 основава собствено издателство, наречено "Трудовая Артель Художников Слова".

Погребението на Есенин

През 1922 Есенин се жени за трети път за известната американска танцьорка Айседора Дънкан, с която пътува в Европа и Съединените щати. През този период алкохолизмът му се засилва и на следващата година двамата се разделят. След завръщането си в Русия през 1923 Есенин се жени за четвърти път за актрисата Августа Миклашевска. По това време поетесата Надежда Волпин ражда от него син, Александър Есенин-Волпин, за когото той не научава до края на живота си.

Последните две години от живота си Есенин прекарва в постоянно пияно състояние, но тогава пише и някои от най-известните систихотворения. В началото на 1925 се жени за пети път за София Толстая, внучка на Лев Толстой, но скоро се налага да бъде приет в болница. Два дни след завръщането си у дома за Коледа той прерязва вените си и пише прощално стихотворение с кръвта си, а на следващия ден се обесва. Според някои хипотези самоубийството му е инсценирано от тайната полиция.

Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията на Есенин са забранени и са публикувани отново в Съветския съюз едва през 1966.