Тодор Боров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тодор Боров български библиограф
Роден:	30 януари 1901 Лом, България
Починал:	27 май 1993 София, България

Тодор Боров (псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров) е виден български библиограф. Баща е на българския философ и литературовед Цветан Тодоров и на българския физик академик Иван Тодоров.

Тодор Боров е роден в град Лом, където учи до тогавашния шести клас, днешен десети клас. През 1917 г. продължава образованието си в Русенската мъжка гимназия, а през 1918 г. се прехвърля в софийската Втора мъжка гимназия. През 1923 г. завършва Софийски университет, специалност славянска филология. Следва специализация по библиотечно дело и журналистика в Берлин.

Работи като библиотекар в Университетската библиотека (1929-1931) и уредник на библиотеката при Българска земеделска кооперативна банка (1931-1944). Боров инициира създаването на Българския библиографски институт и е негов директор в периода от 1941 до 1964 г. В периода 1948-1963 г. редактира Годишника на Българския библиографски институт "Елин Пелин". Между 1944 и 1949 г. е директор на Народната библиотека.

Преподава библиотекознание и библиография в Софийски университет, първо като частен хоноруван доцент (1943), от 1947 г. като хоноруван професор и като редовен професор (от 1952). Заема и поста ръководител на катедра "Библиотекознание и библиография".

Има принос в изработването на библиографски справочници, редактира съчиненията на Елин Пелин, Христо Смирненски, Александър Балабанов. Участва в редколегиите на периодични издания като „Развигор“ (1921-1937), „Нарстуд“ (1924-1926), и списанията „Българска книга“ (1930), „Подслон“ (1934-1943).

Тодор Боров е автор на няколко книги:

• 1942 — „Пътят към книгите. Увод в библиографията“
• 1941 — „Книги, библиотеки, библиография (1941—1947)“
• 1955 — „Чехов и България. Критико-библиографска студия“
• 1973 — „Живот с книги (1942—1972)“
• 1992 — „Стъпки по пътя на един дълголетник (1901—1991)“