Цветан Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Цветан Тодоров френски лингвист и философ

Роден:	1 март 1939 София, България

Цветан Тодоров е френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог, от български произход. Неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност са една от важните теми в дискурсите на съвременната антропология. Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски, се превеждат в България след 1984 .

Съдържание

1 Биография
2 Творчество
3 Книгопис
- 3.1 Преводи на български език
4 Външни препратки

[редактиране] Биография

Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София в семейството на библиографа Тодор Боров. Завършва гимназия в България и учи българска език и литература в Софийски университет. В 1963 година нa 23-годишна възраст емигрира и продължава обучението си в Париж. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г.Съпруг е на писателката Нанси Хюстън, с която има две деца.

[редактиране] Творчество

В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а от 1990 г. от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на Централна Америка и Втората световна война.

Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на руските формалисти, който значително допринася за развитието на съвременната поетика. След това публикува „Литература и значение“, с което възражда риториката.^{[източник?]} В „Увод във фантастичната литература“ (1970) разглежда сериозно и задълбочено фантастичната литература.

Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема „Ние и другите“, споровете на хуманистите в Европа от епохата на откриването на Новия свят и процесът на колонизация. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа. Неговият анализ на значимостта и самоопределянето има голямо значение за антропологията и социологията. Тодоров, за разлика от Макиавели и Хобс, не вижда в общността зъл по своята същност организъм, с който човек се обвързва само поради своята немощ. Напротив, за него общността е неизбежност, продиктувана от нуждата за признанието на човека, вкоренена в неговата психика. Тази концепция се основава на психоанализата на Лакан и интерпретацията на творчеството на Хегел и Кожев.

Цветан Тодоров говори за себе си като за емигрант и се самоопределя като европеец. Размишлява за истината, злото, справедливостта, историческата памет, болката по родината, срещата на културите и заблудите на съвременните демокрации. Преосмисля живота си в България и Франция, любовта си към литературата, отдалечаването си от структурализма, и от аполитичността. Обяснява своя критически хуманизъм, крайната си умереност, неприязънта си към двуполюсните модели и желязната завеса. Занимават го проблемите за допирните точки, смесването на културите („метисаж“), „сивите зони“ и търси отговор на въпроса „Как да се живее?“

[редактиране] Книгопис

Théorie de la littérature, textes des formalistes russes, Seuil, 1966
Littérature et signification, Larousse, 1967
Grammaire du 'Décaméron’, Mouton, 1969
Introduction à la littérature fantastique, Seuil, 1970
Poétique de la prose, Seuil, 1971
- Поетика на прозата, София, ИК Лик, 2004, ISBN 954-607-633-3
Qu’est-ce que le structuralisme ? Poétique, Seuil, 1977
Théorie du symbole, Seuil, 1977
Symbolisme et interprétation, Seuil, 1978
Les genres du discours, Seuil, 1978
Dictionnaire encyclopédique des sciences du langage, en collaboration avec Oswald Ducrot, Seuil, 1979
Mikhaïl Bakhtine le principe, dialogique, Seuil, 1981
La Conquête de l'Amérique, la question de l'autre, Seuil, 1982
- Завладяването на Америка. Въпросът за Другия, УИ Климент Охридски, София, 1992
Récits aztèques de la conquête, en collaboration avec Georges Baudot, Seuil, 1983
Frêle bonheur, essai sur Rousseau, Hachette, 1985
Critique de la critique, Seuil, 1984
La notion de littérature et autres essais, Seuil, 1987
Nous et les autres, Seuil, 1989
- Живот с другите. Опит по обща антропология, София, Наука и изкуство, 1998, ISBN 954-02-0232-9
Face à l’extrême, Seuil, 1991
- На предела, София, Народна култура, 1994
Les morales de l’histoire, Grasset, 1991
L’homme dépaysé, Seuil, 1996
- На чужда земя, София, „Отворено общество“, 1998, ISBN 954-520-134-7
Benjamin Constant : la passion démocratique, Hachette littératures, 1997
Éloge du quotidien, Adam Biro, 1998
Le jardin imparfait : la pensée humaniste en France, Grasset, 1998
- Несъвършената градина, Издателство на Нов български университет, София, 2004, ISBN 954-535-383-6
La fragilité du bien : le sauvetage des Juifs bulgares (textes réunis et commentés par Tzvetan Todorov ; trad. du bulgare par Marie Vrinat et Irène Kristeva), le Grand livre du mois, 1999.
Éloge de l’individu : essai sur la peinture flamande de la Renaissance, Adam Biro, 2000.
Les abus de la mémoire, 2004
Mémoire du mal, tentation du bien, Paris, Robert Laffont, 2000.
- Памет за злото, изкушение на доброто, ИК Лик, София, 2002, ISBN 954-607-505-1
Devoirs et délices. Une vie de passeur (Entretiens avec Catherine Portevin), Paris, Le Seuil, 2002.
- Дълг и наслада, ИК Лик, София, 2003, ISBN 954-607-620-1
Le nouveau désordre mondial. Réflexions d’un européen, Paris, Robert Laffont, 2003.
- Новият световен безпорядък. Размисли на един европеец, София, ИК "Изток Запад", 2002, ISBN 9548945630
Les aventutriers de l'absolu, Paris, Robert Laffont, 2006
L'esprit des lumières, Paris, Robert Laffont, 2006

[редактиране] Преводи на български език

Сборник за народни умотворения и народопис, 1989
Семиотика, реторика, стилистика, ИК СемаРШ, София, 2000, ISBN 954-90591-1-1 (сборник статии)
Литературни търсения през 90-те години, Издателство на БАН, София, 2001, ISBN 954-430-817-2
Зараждането на индивида в изкуството, София, ИК Кралица Маб, 2006, ISBN 954-533-070-8

Други:

Цветан Тодоров - Подвижната мисъл, ИК Лик, София, 2001, ISBN 954-607-486-1 (Материали от конференцията, организирана от СУ “Св. Климент Охридски”, на 30 и 31 октомври 1999 по случай шейсетата годишнина от рождението на Цветан Тодоров.)