Фонетично членение на речта
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лингвистика |
Теоретична лингвистика |
Лингвистични методи |
Същност на езика |
Езикът като знакова система |
Езикът като система |
Фонетика |
Говорен апарат |
Артикулационна фонетика |
Гласни звукове |
Съгласни звукове |
Фонетична акустика |
Гласни звукове |
Съгласни звукове |
Фонетично членение на речта |
Фонология |
Фонема |
Позиция на фонемата |
Опозиция на фонемата |
Дистрибуция на фонемата |
Звукови промени |
Фонетични промени |
Нефонетични промени |
Морфология |
Синтаксис |
Семантика |
Лексикална семантика |
Стуктурална семантика |
Стилистика |
Диалектология |
Приложна лингвистика |
Психолингвистика |
Социолингвистика |
Генеративна лингвистика |
Когнитивно лингвистика |
Компютърна лингвистика |
Дескриптивна лингвистика |
Историческа лингвистика |
Компаративна лингвистика |
Етимология |
История на лингвистиката |
Лингвистични школи |
Известни лингвисти |
Нерешени проблеми |
[редактиране] Фраза
Изреченията се състоят от думи, които поотделно имат определен смисъл. От фонетично гледище изречението представлява верига от звукове, която се характеризира със завършена информация, съответстваща на характера и смислово-емоционалното му съдържание. Отделните изречения са разграничени с паузи. С оглад на фонетичните особености на изречението някои езиковеди го наричат фраза (от гръцки φράση, изречение, израз). Следователно фразата е най-голямата фонетична единица, завършена по смисъл. От своя страна тя се разчленява на по-малки фонетични единици - тактове и срички.
[редактиране] Фонетичен такт
"Тактът" в рамките на фразата е фонетична единица, която се характеризира с едно ударение (някои езиковеди означават това понятие с термина "фонетична дума", а такта определят като по-голяма фонетична единица, която се изговаря с един издишен тласък). Тактът е редица от звукове, обединени от ударението и непрекъсвани от пауза (защото между отделните тактове има малки паузи). Той може да се състои от една-единствена дума, но може да обхваща и повече думи.