Синтаксис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Лингвистика |
| Теоретична лингвистика |
| Лингвистични методи |
| Същност на езика |
| Езикът като знакова система |
| Езикът като система |
| Фонетика |
| Говорен апарат |
| Артикулационна фонетика |
| Гласни звукове |
| Съгласни звукове |
| Фонетична акустика |
| Гласни звукове |
| Съгласни звукове |
| Фонетично членение на речта |
| Фонология |
| Фонема |
| Позиция на фонемата |
| Опозиция на фонемата |
| Дистрибуция на фонемата |
| Звукови промени |
| Фонетични промени |
| Нефонетични промени |
| Морфология |
| Синтаксис |
| Семантика |
| Лексикална семантика |
| Стуктурална семантика |
| Стилистика |
| Диалектология |
| Приложна лингвистика |
| Психолингвистика |
| Социолингвистика |
| Генеративна лингвистика |
| Когнитивно лингвистика |
| Компютърна лингвистика |
| Дескриптивна лингвистика |
| Историческа лингвистика |
| Компаративна лингвистика |
| Етимология |
| История на лингвистиката |
| Лингвистични школи |
| Известни лингвисти |
| Нерешени проблеми |
Синтаксисът е един от двата дяла на граматиката (заедно с морфологията). Като наука за строежа на свързаната реч, изучава законите, по които думите се свързват в синтагми, словосъчетания и изречения, както и функционирането на съчетаните части на речта.
Синтаксисът разглежда думите не като лексикални единици (виж лексема), а като части на речта, тоест като представители на класове думи, чиито синтактични взаимоотношения не зависят от тяхните лексикални свойства.
Тъй като най-голяма единица, с която борави синтаксисът, е изречението, основно понятие за синтаксиса е предикацията, понеже изреченията най-общо представляват отношения между признак и предмет.
Във формалната логика синтаксисът изучава връзките между изразите в един формален език (обратно на семантиката). В информатиката означава сбора от правилата за писане на даден програмен език.
В други области, синтаксисът се използва в смисъл на правила, които важат за някакъв начин на изразяване (напр. в киното).
