Хокей на лед

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хокеят на лед е отборен спорт, който се играе върху лед. Той се играе с шайба — гумен диск с диаметър 76,2 мм (три инча) и дебелина 2,54 см (един инч).

Думата „хокей“ вероятно произлиза от френското „hoquet“, което означавало „гега на овчар“. С такива „геги“ британските войници в Канада гонели празни кутии по леда. Тази игра се харесала на студентите от Монреалския Университет и през 1878 г те съставили първите й правила.

Хокеят на лед се оказал много зрелищна игра, която в началото на ХХ век била пренесена и в Европа под името „канадски хокей“. С течение на времето определението „канадски“ отпада. Днешни дни хокеят е един от най-популярните спортове в страни като Русия, Канада, САЩ, Финландия, Чехия, Швеция, Словакия и Германия. В тези страни хокеят има изградени традиции и имат добри вътрeшни лиги, но най-силната и световно известна лига е NHL, националната хокейна лига на САЩ и Канада.

Игровото поле представлява правоъгълник с 61 м дължина и 30 м ширина, обградена от дървена или пластмасова ограда — наречена мантинела, с височина 1,20 м. Самото игрище е разделено на зони — с две сини линии, прекарани на 18 м от краищата на площадката се очертава зоната за защита пред собствената врата и респективно зоната за нападение пред противниковата врата.Между тях остава средна зона, през която преминава централната червена линия. С червени линии са очертани и вратарските полета. Самите врати са малки — височина 1,22 м и широчина 1,83 м, със зрраво опъната мрежа в задната част. Интересен факт е това, че може да се играе и в пространството зад вратата (между вратите и мантинелата). Игровото поле при отборите е по-малко от това при националните отбори и неслучайно резултатите понякога са баскетболни.

На леда се състезават 5 полеви играчи - 3 нападатели (център и 2 крила) и 2 защитници (гардове), както и вратар. Обикновено на резервната скамейка седят поне още 2 „петици“, готови за смяна. Един футболист, баскетболист или волейболист може да престои на игрището цял мач, но при хокеистите това е невъзможно, поради голямото физическо натоварване. Средно на мач един хокеист пробягва около 10 км. За това при тях смените са чести и могат да се правят по всяко време на мача.

Играчите са снабдени с кънки за лед, но без зъбци, стик (ляв или десен, спямо това с коя е „водещата“ ръка на играча) и комплект екип, който съдържа:

1. Каска, който е задължително снабден с желязна маска или плексигладов визьор предпазващ лицевите части на играча. За да играе без маска/визьор хокеиста трябва да е пълнолетен и да е подписал декларация, че поема отговорност при евентуални неприятни последствия.
2. При деца и младежи ненавършили пълнолетие е задължителна употребата на предпазител на врата.
3. Нагръдник — обхваща торса почти до кръста, като преминава и през раменете в посока лактите.
4. Налакътници
5. Гащи, с предпазни „кори“ в тях
6. Мъжете използват суспенсуар
7. Наколенки, продължаващи надоли по цялата дължина на костта
8. Чорапи

Може би най-отговорна задача на леда има вратарят. Сигурният вратар е половин победа. Ако сте наблюдавали хокеен мач сигурно ви е направило впечатление, че в началото на мача всички играчи се събират около вратаря и го „поздравяват“. Този ритуал представлява „декларация“ на съотборниците, че ще самоотвержено ще пазят врата на отбора. Все пак крайната цел е победа чрез отбелязани голове. Не и случайна разликата в екипировката на „стража“. Стикът му е по-къс и по-широк, за да отразява ударите; кънките му са по-ниски и устойчиви; а на ръцете си има странни ръкавици — „лапа“ („тухла“) за отбиване на удари и „човка“ - оплътнена ръкавица с мрежа между палеца и показалеца — за ловене на шайбата.

Не вярвайте на хора твърдящи, че в хокея всичко е позволено. Наистина той е твърда и безкомпромисна игра и много от похватите, биха ужасили участниците в други спортове. Но той не е място за грубияни. В хокея е позволено да се води силова борба с противника, който владее шайбата, като го изблъскат с гърди, рамо или бедро или като го изтласкат към (в, на) мантинелата, но с не повече от две крачки разбег (засилване). Не е позволено да се задържат или спъват със стик, коляно или кънка противниците, да им се противодейства с ръце. Стикът не трябва да се хвърля на леда или да се вдига на равнище по-високо от раменете, за да се попречи на съперниците.

Като строго дисциплинирана игра в хокея на лед се прилагат и доста сурови наказания за нарушаване на правилата. Минималното и доста често прилагано наказание е отстраняване на играч за 2 минути. В зависимост от провинението наказанието може да бъде от 2, 5 или 10 минути. Към тези санкции могат да се прибавят и дисциплинарни наказания (+2 минути, +5 минути, +10 минути). В редки случай, за неспортсменско поведение, играч може да бъде изгонен до края на мача, а понякога и за следваща среща. Последните правила въведени от Хокейните асоциации са доста по-строги и за най-малкото сбутване се полага двуминутно наказание. Интересно е, че играчите могат да хванат шайбата, когато тя е рикоширала и е във въздуха след, което да я върнат на леда.