Хунну
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хунну са номадски народ обитавал днешните Монголия, Северен Китай и Южен Сибир между 12 век пр.н.е. и 5 век. През 3 век пр.н.е. хунну създават обширна степна империя в Централна Азия, поддържаща активни военни, дипломатически и търговски отношения с Китай.
Съдържание |
[редактиране] Език и наименование
Основната част от информацията за хунну идва от китайски писмени източници. Преки сведения за езика им няма, а отделните думи с предполагаем произход от хунну са запазени в китайски текстове. Това предизвиква затруднения в интерпретацията им, тъй като в китайския говор някои звуци на съседните народи отсъстват и се предават приблизително (например р преминава в ж). В същото време, макар китайската писменост да се е запазила непроменена от времето на хунну, фонетиката на езика значително се е променила.
Наименованието на хунну на китайски е 匈奴 (пинин: Xiōngnú; уейд: Hsiung-nu), което на съвременен стандартен мандарин се произнася близко до шюнну или сюнну. Някои изследователи, като Лев Гумильов, въз основа на сведенията за развитието на фонетиката на китайския, смятат формата хунну за по-близка до оригиналното произношение на думата. Няма преки сведения за етнонима, използван от самите хунну.
Въз основа на косвени разсъждения за географската близост и историческото развитие се предполага, че езикът на хунну може да е близък с бъдещите тюркски или енисейски езици.
[редактиране] История
[редактиране] Произход и ранна история
Първите сведения за хунну имат легендарен характер. Според Сима Цян те произлизат от Чунуей (淳維), син на Дзе, последният владетел от династията Ся. През 16 век пр.н.е. Чунуей избягал на север със семейството и поданиците си, които се смесили с местните жители и поставили началото на нов народ, наричан по това време ху.
Антропологични данни от този период дават основание да се предположи смесване на европеиден късочерепен тип с характерния за Китай монголоиден теснолицев. През 11 век пр.н.е. под натиска на Китай ху пресичат Гоби и северно от нея протича вторична метисация с местния монголоиден широколицев тип, характерен за глазковската култура. Вероятно в резултат на нея през 11-10 век пр.н.е. в Монголия и Забайкалието се формира етноса хунну.
[редактиране] Създаване на империята
През 209 пр.н.е. хунну са обединени в мощен съюз, начело с Модъ. Политическото единство им позволява да концентрират значителни военни сили и да използват по-добра стратегия и тактика, което ги превръща в сериозна заплаха за Китай. Причините за това обединение са неясни, но вероятно са свързани с политическата криза, последвала отблъскването им от областта Ордос от армиите на династията Цин през 215 пр.н.е.
След като установява вътрешно единство, Модъ разширява империята във всички посоки. На север подчинява няколко номадски племена, сред които динлин в Южен Сибир. Той разгромява дунху в Източна Монголия и Манджурия и успява да си възвърне изгубените по-рано територии южно от Хуанхъ. Преди смъртта на Модъ хунну са отблъснали окончателно юеджи от Гансу и установяват присъствието си в днешен Синдзян.
Модъ поставя основите и на административното устройство на държавата на хунну. Той използва титлата шаню, която смята за равна на тази на китайския император. Столицата на държавата е в Лунчен, днешна Монголия. През 198 пр.н.е. Модъ поставя началото и на поредица от договори с Китай, които са подновявани до 135 пр.н.е. Те установяват мирни отношения и регулират търговията между двете страни.
[редактиране] Войни с династията Хан
Още от средата на 2 век пр.н.е. напрежението между хунну и Китай започва да нараства, заради засилването на влиянието на милитаристичните кръгове в Китай и недоволството им от данъка, изплащан на хунну. Войната започва през 134 пр.н.е., когато китайците правят неуспешен опит да заловят с измама шаню.
Мащабните военни действия започват през 129 пр.н.е., когато китайски войски нападат съществуващите от десетилетия търговски средища по границата между двете страни и избиват намиращите се там хунну. През 127 пр.н.е. Уей Цин завладява Ордос, а през 121 пр.н.е. Хо Цюбин опустошава териториите на север от Хуанхъ. През 119 пр.н.е. двамата военачалници повеждат армиите си на север и принуждават шаню да отстъпи на север от Гоби.
Сериозни логистични проблеми предотвратяват развитието на китайската офанзива. Китайските войски не могат да се снабдяват с храна на толкова голямо разстояние от базите си и не са подготвени за живот в студения климат на север.
Според различни оценки двете страни губят във войните по около 80 хиляди души, а сред китайските загуби са и над 100 хиляди коня. В резултат на войната китайците установяват контрол над стратегически важната област Гансу. С това те си осигуряват достъп до днешен Синдзян и откъсват хунну от потенциалните им съюзници в Тибет.
[редактиране] Разделяне на хунну
През 1 век пр.н.е. се засилват вътрешните противоречия в държавата на хунну. Местните лидери влизат в конфликти помежду си и понякога отказват да се подчиняват на централната власт. През 50-те години тези спорове прерастват в открити сблъсъци, като различните групи налагат свои представители за шаню.
През 54 пр.н.е. шаню Хухане претърпява поражение от брат си Джиджи, изоставя столицата си и отстъпва на юг. На следващата година той сключва договор с Китай, който практически го превръща във васал, плащащ данък на императора. Той изпраща сина си Шулоудзютан като заложник в Чанан и самият той на три пъти посещава китайската столица, отдавайки почести на императора и получавайки в замяна дарове. Джиджи също прави опит да установи дипломатически отношения с Китай, но не постига успех. През 33 пр.н.е. китайска армия му нанася поражение, като самият той е убит.
Тези отношения между хунну и Китай се запазват до управлението на Худуерши (18-48), който се възползва от вътрешните проблеми на Китай, за да възстанови контрола на хунну над загубените територии в Централна Азия. През 24 той дори се опитва да възстанови старата система, но като този път васал е китайският император.
Въпреки успехите на Худуерши, той не успява да възстанови централизираното управление на държавата. След неговата смърт през 48 хунну окончателно се разделят на две - северни хунну, водени от неговия син Пуну, и южни хунну, водени от шаню Би.
Притиснат от северните хунну и от природни бедствия, засегнали територията му, през 50 Би възстановява васалните отношения между южните хунну и Китай, като този път зависимостта е засилена. Южните хунну са заселени в определени области, където живеят смесени с китайско население. Между двете групи с различна култура съществуват постоянни напрежения. Така например, през 94 шаню Ангуо се съюзява със северните хунну и организира мащабно въстание срещу Хан.
Към края на управлението на Източни Хан, южните хунну са въвлечени в междуособиците, разтърсващи китайския двор. През 188 шаню е убит от собствените си поданици, след като се съгласява да изпрати войски, които да потушат въстание срещу Хан в Хъбей. Въпреки това, с времето аристокрацията възприема все повече китайската култура, като през 3 век благороднически родове на южните хунну дори претендират, че произхождат от династията Хан.
[редактиране] След 2 век
Сложната етническа ситуация в смесените райони по северната китайска граница довежда до тежки конфликти. Към края на 3 век вълненията сред некитайското население обхващат цялата граница на Западна Дзин.
През 304 потомците на южните хунну в Шанси се възползват от гражданската война в Китай и започват мащабно въстание. Под ръководството на китаизирания благородник Лю Юан те привличат и голям брой китайци от граничните райони. Лю Юан установява столицата си в Пинян и нарича държавата си Хан по името на старата китайска династия. Хунну използват многобройна тежка кавалерия, която им дава преимущество пред армиите на Дзин, и през 311 те превземат Лоян и пленяват император Сима Чи. През 316 следващият император Дзин е пленен в Чанан и цял Северен Китай е подчинен от хунну, като остатъците от династията Дзин оцеляват на юг, оставайки известни като Източна Дзин.
През 318 Лю Яо премества столицата в Чанан и преименува династията на Джао. По същото време източната част от владенията му е обхаваната от бунт, ръководен от неговия военачалник Ши Лъ, вероятно със согдийски произход. Войната между двамата продължава до 329, когато Лю Яо е пленен и екзекутиран. Столицата Чанан е превзета от Ши Лъ, който установява там династията Късна Джао.
Хунну продължават да бъдат активни в Северен Китай в продължение на още един век. Техният клон тефу контролира днешна Вътрешна Монголия в периода 376-386. След това те са постепенно подчинени от туоба и стават известни под името дугу.
В началото на 5 век Лю Бобо, оцелял благородник от тефу, основава в Ордос държава, неречена Ся, заради митичния произход на хунну от древната династия. Последната държава на хунну е унищожена от Северна Уей през 428-431, след което хунну престават да играят важна роля в китайската история, асимилирани от сянбей и китайците.
[редактиране] Връзка между хунну и хуните
Връзката на хунну с хуните е предмет на дискусии от 18 век, когато Жозеф дьо Лин свързва имената на двете групи. Тази теория, широко разпространена в историографията, се базира на непреки данни от лингвистиката, китайски писмени източници, както и някои археологически сведения.
Според нея, след пораженията на хунну от династията Хан през 1 век, част от северните хунну мигрират на запад към степите на днешен Северен Казахстан, като през 4 век достигат Европа. За трите века между тези две събития няма сведения, което поставя връзката между двете етнически групи под въпрос. Изследванията на ДНК на хуни също не водят до ясно заключение за техния произход. Съществува хипотеза за смесването на преселници от хунну с местните угърски народи, в резултат на което се образува новият хунски етнос, но и тя се основава само на косвени данни.
Съвременните изследвания показват, че много от големите степни племенни съюзи не са расово еднородни, а представляват смесица от централноазиатски монголоиди и източни европеиди. Освен това е възможно някои племена да са се обявявали за хуни, заради престижа и славата на името, или пък то да им е приписвано от чужденците, поради техния начин на живот, предполагаемо място на произход или репутация. Това вероятно прави безплодни разсъжденията за връзката между хунну и хуните.
[редактиране] Източници
- „Xiongnu“, статия в Уикипедия на английски [25 февруари 2006]
- Първични източници
- Ban Gu (班固), Han shu (漢書). Beijing: Zhonghua Shuju, 1962.
- Fan Ye (范曄) et al., comp. Hou Han shu (後漢書). Beijing: Zhonghua Shuju, 1965.
- Sima Qian (司馬遷) et al., Shi ji (史記). Beijing: Zhonghua Shuju, 1959.
- Вторични източници
- de Crespigny, Rafe. Northern frontier: The policies and strategies of the Later Han empire. Canberra: Australian National University Press, 1984.
- Hill, John E. 2004. The Western Regions according to the Hou Hanshu. Draft annotated English translation.[1]
- Hill, John E. 2004. The Peoples of the West from the Weilue 魏略 by Yu Huan 魚豢: A Third Century Chinese Account Composed between 239 and 265 CE. Draft annotated English translation. [2]
- Hulsewé, A. F. P. and Loewe, M. A. N. 1979. China in Central Asia: The Early Stage 125 BC – AD 23: an annotated translation of chapters 61 and 96 of the History of the Former Han Dynasty. E. J. Brill, Leiden.
- Yü Ying-shih, "Han foreign relations", Cambridge History of China, pp. 377-462.
- Vovin, Alexander. "Did the Xiongnu speak a Yeniseian language?". Central Asiatic Journal 44/1 (2000), pp. 87-104.
- Първични източници
