Чехословашки легиони
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чехословашките легиони са доброволчески военни части, съставени от чехи и словаци, които воюват на страната на Антантата по време на Първата световна война. В тяхната организация взимат участие видни емигранти, като Томаш Масарик и Милан Растислав Щефаник. Целта им е да подпомогнат Антантата във войната срещу Австро-Унгария, за да бъде създадена независима държава Чехословакия.
Първите чешки и словашки доброволчески отряди са създадени в Русия и Франция в самото начало на войната. Първоначално в тях се включват емигранти в тези страни, а по-късно и от Америка, но основната част от участниците в Чехословашките легиони през по-късните етапи на войната са чешки и словашки военнопленници в Русия, Сърбия и Италия.
Легионите участват активно в много битки през Първата световна война, включително при Вузие, Арас, Зборов, Дос Алто, Бахмах и други. Освен това те изиграват важна роля по време на Руската гражданска война.
Членовете на Легионите са в ядрото на създадената след войната Чехословашка армия, като много от тях участват във войната с Унгария през 1919.
Съдържание |
[редактиране] Чехословашките легиони в Русия
При самото начало на Първата световна война чехите и словаците в Руската империя изпращат петиция до император Николай II, в която настояват да бъде създадена тяхна национална военна част, която да воюва срещу Австро-Унгария. През 1915 е създадена Чешка рота, която малко по-късно е преобразувана в Чехословашки стрелкови полк.
Към частта започват да се присъединяват много чешки и словашки военнопленници и дезертьори от австро-унгарската армия. През 1916 броят им достига 7 300 души и частта е трансформирана в Чехословашка стрелкова бригада. В началото на 1917 Русия е посетена от водачите на чехословашкото движение за независимост Масарик и Щефаник, които помагат за разширението на частта и нейното превръщане в независима чехословашка армия. През септември бригадата е преобразувана в Първа хуситска стрелкова дивизия, която през октомври е слята със създадената през юли Втора стрелкова дивизия в Чехословашки корпус в Русия, наброяващ около 40 000 души. Най-голямата численост, която достигат Чехословашките легиони в Русия е 65 000 души.
След Октомврийската революция болшевишкото правителство сключва сепаративния Брест-Литовски договор и излиза от войната. Болшевиките се договарят с Чехословашкия корпус да го оставят да се евакуира във Франция, където да продължи участието си във войната. Тъй като пътят на запад е блокиран от армиите на Германия и Австро-Унгария, това може да бъде осъществено през Сибир, тихоокеанското пристанище Владивосток и Съединените щати.
Пътуването по Транссибирската железопътна линия продължава с месеци, сред причините за което са безредиците в цялата страна и недостигът на влакове. С Брест-Литовския договор болшевиките се задължават да върнат немските, австрийски и унгарски военнопленници от Сибир, което допълнително забавя евакуацията.
През май 1918 чехословашките части спират в Челябинск влак с унгарци и убиват войник, който изглежда хвълрлил нещо по влака им. Местните болшевишки власти арестуват виновните и, за да ги освободят, чехословашките войници нападат гарата, а след това окупират целия град.
Малко по-късно Лев Троцки, военен министър в болшевишкото правителство, нарежда Легионът да бъде разоръжен. В резултат на това Легионът завзема значителна територия около железопътната линия, на изток от река Волга, като при това пленява в Казан осем вагона със златни кюлчета от имперския резерв. Болшевиките предпочитат да се споразумеят с Чехословашкия корпус и през 1920, срещу по-голямата част от златото, те го оставят да замине. Основната част от Легиона се евакуира през Владивосток, като някои части се присъединяват към антиболшевишката армия на адмирал Александър Колчак.
[редактиране] Чехословашките легиони във Франция
На 21 август 1914 г. в Париж започва набирането на доброволци за Френския Чуждестранен легион, и на 31-ви август в базата на Легиона в Байон е създадена 1-ва рота на батальон C на 2-ри пехотен полк от около 250 човека. Срещайки се в Байон войниците се поздравявали с „Na zdar!“ и оттам цялата рота била наречена рота „Наздар“. През 1918 г. възниква чехословашка бригада във Франция, която през есента на 1919 г. се връща в Чехословакия. В нея е имало около 9600 войника.
Във Франция са загинали 650 чешки легионера.
[редактиране] Чехословашките легиони в Италия
[редактиране] Други
- Чехословашкият корпус в Русия запазва един от осемте пленени вагона със злато, което е използвано за неговото придвижване до Европа. С останалите средства е създадена Легионерска банка (Legionářská banka или Legiobanka). Сградата на нейното седалище в Прага е сред шедьоврите на чешката кубистична архитектура, а на фасадата са изобразени сцени от оттеглянето на Легиона през Сибир.
- На Чехословашките легиони е наречен Легионерският мост (Most legionářů) в Прага.
- Последният участник в легионите умира през 2001.
[редактиране] Източници
Тази статия, частично или изцяло, представлява превод на статията Czechoslovak Legions от сайта http://en.wikipedia.org . Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, за да видите списъка на съавторите. |