Казан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Казан е един от най-големите градове в Русия и столица на Татарстан, Приволжски федерален окръг. Казан е важен индустриален, търговски и културен център и средище на татарската култура. Разположен е при вливането на река Казанка (Казансу) във Волга (Идел). Населението му е около 1 154 000 души (2002).
Съдържание |
[редактиране] История
Казан е основан през 10 век от волжските българи като укрепление по тяхната гарница с фино-угърските племена (мари, удмурти). През 11-12 век се превръща в търговски център на търговския път, свързващ Северна Европа с Близкия Изток. След превземането на Болгар и Биляр от монголите през 13 век, много техни жители се преселват в Казан, който става център на държава, зависима от Златната орда. По това време градът става известен като Булгар ал-Джадид ("Новия Болгар").
През 1438, след разпадането на Златната орда, Казан става център на Казанското ханство. Градския пазар Таш Аяк се превръща в голямо търговско средище, а крепостта е реконструирана и разширена. През 1552 градът е превзет от руския цар Иван Грозни, повечето му жители са избити, а много сгради са разрушени. През 1708 Казанското ханство е окончателно унищожено и Казан става център на руска губерния. По времето на Петър Велики там се изгражда основната част от новия Каспийски флот.
Казан е разрушен отново през 1774 по време на въстанието, водено от атамана Емелян Пугачов, но е възстановен при управлението на императрица Екатерина Велика, която разрешава в града отново да се строят джамии.
В края на 19 век Казан се разраства като нов промишлен център в Средното Поволжие. През 1875 е пуснат в действие конски, а през 1899 - електрически трамвай. В началото на 20 век в града е създаден първият татарски театър и започва да излиза първият татарски вестник. По време на Руската гражданска война Казан е център на държавата Идел-Урал, унищожена през 1919 от болшевиките.
След 1919 Казан е център на Татарска АССР. През 1920-те и 1930-те повечето джамии и църкви в града, както и в целия Съветски съюз, са разрушени. По време на Втората световна война в Казан са евакуирани много промишлени предприятия и градът става център на военната промишленост, произвеждайки танкове и самолети.
След разпадането на Съветския съюз Казан става център на татарското национално движение. След 2000 някои части от града са обновени, строи се метро. През 2005 се отбелязва тържествено 1000-годишнина от основаването на Казан.
[редактиране] Население в миналото
- 1550 – 50 000
- 1708 – 40 000
- 1830 – 43 900
- 1839 – 51 600
- 1859 – 60 600
- 1862 – 63 100
- 1883 – 140 000
- 1897 – 130 000
- 1917 – 206 600
- 1926 – 179 000
- 1939 – 398 000
- 1959 – 667 000
- 1979 – 989 000
- 1989 – 1 094 400
- 1997 – 1 076 000
- 2000 – 1 089 500
- 2002 – 1 153 000
[редактиране] Транспорт
- Казански метрополитен
[редактиране] Образование
В Казан има близо 20 висши училища, като най-известни са:
- Казански държавен университет, основан през 1804; сред известните му възпитаници са Николай Лобачевски, Лев Толстой и Владимир Ленин
- Казански държавен технически университет, основан през 1932
[редактиране] Личности
- Родени в Казан
- Василий Аксьонов (р. 1932), писател
- Фьодор Радецки (1820-1890), офицер
- Фьодор Шаляпин (1873-1938), певец
- Починали в Казан
- Николай Лобачевски (1792-1856), математик
[редактиране] Източници
- „Kazan“, статия в Уикипедия на английски [17 юни 2005]
[редактиране] Външни препратки
- 1000-годишнината на Казан (на руски, английски и татарски)
